— Ако ме докоснеш, ще те убие.
— Той няма да разбере.
— Ще се погрижа да узнае. Ще направя така, че всички в Чарлстаун да научат. — Гласът й звучеше равно и уверено. — Повечето от бунтовниците тук на драго сърце биха те върнали обратно в Англия, но мъжът, когото наричат Синьото острие, ще те накара да страдаш истински.
Виктор видимо се поколеба.
— Нека само опита.
— Ако той не го направи, ще го сторя аз. — Тя говореше напълно сериозно. Ако имаше оръжие в себе си, би го използвала, без да се замисли нито за миг.
— Ти не си способна да убиеш човек.
— Ще го направя, кълна се.
Пенелопа съзря в очите му смътен страх. Той явно бе неприятно изненадан от решителността й.
— Не си струва да убиеш и да умреш заради сърцето на един мъж — опита се да остроумничи той.
— Виктор — отвърна Пенелопа, отскубвайки се от ръцете му, — сърцето на един мъж е единственото нещо, заради което си струва да убиеш и да умреш.
Той вече не усещаше студа. Нощта се бе спуснала отдавна и въздухът бе влажен и мразовит, но всичките му сетива бяха напълно притъпени.
Макс се обърна към Далтон, опитвайки се да не поглежда Мери Сетън.
— Ако я нарани, скъпо ще ми плати. Не ме интересува кой е и колко войници от Кралството има зад гърба си. Когато този кучи син падне в ръцете ми, на драго сърце ще предпочете смъртта.
— Той няма да й стори нищо — тихо каза Мери. — Виктор винаги е бил влюбен в Пенелопа.
Макс се извърна към зъзнещата червенокоса жена. Тя бе мълчала през целия път на излизане от Чарлстаун.
Никога не бе предполагал, че е способен да мрази някого така силно, както мразеше сега братовчедката на Пенелопа.
— Мисълта, че мъжът, отвлякъл съпругата ми, е увлечен по нея, не ме успокоява особено.
Само да знаеше къде е Пенелопа в този миг. Мери имаше в себе си бележка, която сутринта трябваше да предаде на Синьото острие. В нея пишеше, че може да намери съпругата си в гостилницата на Сайпръс Кросроудс.
Чадуик знаеше от опит, че градчето бе мирно, а и хората в него — невъоръжени. Какво по-подходящо място от това за залавянето на Синьото острие?
Досега Далтон, също както и Макс, напълно бе игнорирал Мери Сетън. Той дори се бе държал демонстративно зле с нея. Бяха я взели с тях, само защото самата тя бе проявила желание, но това не променяше нищо. През цялото време я бяха оставили със завързани ръце, макар това да не се налагаше. Младата жена бе така ужасена от дивата природа наоколо, че бе малко вероятно да се опита да избяга.
Когато Виктор напусна стаята, затръшвайки вратата след себе си, Пенелопа въздъхна с облекчение и седна трепереща на ръба на леглото. По чудо не се бе строполила в несвяст в краката му.
Най-сетне го бе победила.
Никога преди не бе подозирала, че притежава такава самоувереност, може би защото досега не й се бе налагало да я проявява. Преди Максимилиан да се появи в живота й, дните й бяха протичали спокойно и еднообразно, но Хет се бе оказал прав. Имаше неща, заради които си струваше човек да се бори и да загине.
Младата жена чувстваше, че не само любовта й вдъхваше сили. През изминалите няколко месеца тя бе погребала миналото си и бе открила в себе си една нова Пенелопа. Животът й вече никога нямаше да бъде заключен между четири стени. Истинската жена се нуждаеше от нещо повече.
С парите си Максимилиан можеше да живее спокойно навсякъде по света. Вместо това той бе изправил гърди срещу несправедливостта, неспособен да остане безразличен към страданията на хората.
Докато си събуваше обувките, за да се пъхне под завивките, Пенелопа се питаше дали Синьото острие има нужда от ново попълнение в Лигата — вярна и отдадена на делото жена, която съвсем наскоро бе открила колко силна може да бъде.
Тя мразеше това място. Бе студено, тъмно и изпълнено с призрачни сенки. Нощта се бе оказала безкрайна и така студена, че Мери се питаше дали премръзналото й тяло някога отново щеше да се стопли. Тя с благодарност гледаше как слънцето изгрява на хоризонта с обещание за поне малко топлина.
Подобно на Далтон и Макс, Мери не бе мигнала цяла нощ. Някаква сила ги бе държала будни през цялото време.
За Максимилиан това бе силата на любовта. За Далтон — силата на омразата. Омразата към нея.
Ако не беше търсила измамник у всеки човек, би могла да помоли Пенелопа да й обясни смисъла на писмата. Можеше да отиде при Далтон и да го попита кой е Синьото острие. Ако беше имала повече доверие в хората, всичко това нямаше да се случи. Далтон все още щеше да я обича, а Пенелопа щеше да бъде в безопасност у дома със съпруга си.