Всички в кръчмата извърнаха погледи към тях.
Максимилиан най-сетне срещна погледа на Пенелопа. Ако не го познаваше, тя би решила, че наистина е изненадан. Изненадан, но не и разстроен.
— Скъпа — нежно каза той и Пенелопа най-сетне долови в гласа му огромното му облекчение от това, че я бе открил, — какво те е накарало да го сториш?
Пръстите на Виктор се впиха в китката й, но в момента тя почти бе забравила за него.
— Любовта — отвърна тя.
Погледът на Максимилиан заблестя и мълчаливо я увери, че всичко ще бъде наред.
— Значи си влюбена в този човек? — развеселен попита той.
— Безумно — отвърна тя, без да се поколебае нито за миг. Максимилиан й подаде силната си длан.
— Тогава ела с мен, ще те заведа у дома и ще се опитам да те накарам да ме обикнеш също тъй силно.
Тя сложи дланта си в неговата. Максимилиан я целуна нежно, а Пенелопа стисна пръстите му, опитвайки се да съхрани тази крехка връзка със съпруга си. Никога нямаше да го остави да си отиде. Никога.
За съжаление Виктор продължаваше да стиска другата й китка.
Скрита зад едно дърво, Мери наблюдаваше чакащите пред кръчмата войници, а от време на време хвърляше бегли погледи към Далтон. Заклевайки я да мълчи, той бе извадил напъхания в устата й парцал, но ръцете й бяха останали завързани.
— Позволи ми да се опитам да помогна.
— Нямаме нужда от твоята помощ — без да откъсва очи от войниците, каза Далтон.
— Бих могла да…
— Нямаме нужда от твоята помощ — повтори той, но този път я погледна. При вида на нескритото презрение в погледа му на Мери й се поиска да не го бе правил. — Планът е вече в ход.
— Отровата в бирата на Виктор — прошепна тя. — Чух Максимилиан да споменава за някакви специални билки.
Той отново обърна поглед към кръчмата, без да отговори. Нищо неподозиращи, войниците разговаряха и се смееха, наблюдавайки пътя за съмнителни лица или някой, който би могъл да бъде Синьото острие.
Максимилиан бе влязъл в кръчмата, без изобщо да привлече вниманието им.
— Ами ако планът ви се провали? Ако войниците се справят с хората ви… Ако ми позволиш да вляза вътре, ще ви помогна, уверявам те. — Питаше се дали Далтон е доловил отчаянието в гласа й. — Трябва да опитам.
— Защо?
— Защото аз съм единствената, която може да го стори.
Мери видя как маската на безразличие върху лицето на Далтон се пропука за миг. Той я сграбчи за ръцете.
— Защо даде писмата на Чадуик? — попита гневно. — Бях готов да жертвам всичко за теб, а ти ме предаде. Предаде и собствената си братовчедка. — Тя направи опит да отстъпи крачка назад, но ръцете на Далтон здраво я държаха, а пръстите му се впиваха в китките й. — Защо го направи?
— Не зная — тихо отвърна тя.
Това бе самата истина. Обсебилите я ревност, омраза и алчност я бяха заслепили и подтикнали да извърши ужасни неща. Бе проиграла единствения шанс да бъде щастлива с мъжа, който я обичаше… Заради едно отмъщение.
Далтон извади един от ножовете, които Мери бе открила в скрина в стаята му, и го насочи към нея.
— Толкова те обичах — каза той.
— Все още те обичам — прошепна тя, знаейки, че думите й не биха го спрели да извърши каквото бе намислил. Наведе се към него, за да го целуне, за да притисне устни към неговите за последно, и усети острието на заплашително насочения към гърдите й нож.
Мери осъзна, че не желаеше да се съпротивлява на онова, което я очакваше. Далтон дръпна ръцете й към себе си и с умело движение разряза впиващите се в китките въжета.
— Бягай! — процеди през зъби той. — И никога повече не се връщай! Ако нещо се обърка, Макс ще те убие.
27
Макс видя, че Чадуик бе стиснал китката на Пенелопа и едва се сдържа да не се нахвърли върху него. Единствено мисълта за критичността на ситуацията, в която се намираха, и за надвисналата над Пенелопа опасност го накара да запази самообладание.
— Вече можете да пуснете съпругата ми, господин Чадуик — сдържано каза той. — Ще отведа Пенелопа вкъщи и ще я защитя от онова приятелче Синьото острие.
— Тя няма да ходи никъде.
Макс хвърли поглед към недокоснатата халба с бира.
— Ако не греша, не съм ви упълномощавал да защитавате съпругата ми.
— Мога да се упълномощя и сам.
Макс знаеше, че четиримата войници отвън само чакаха сигнал от Чадуик, за да се намесят. Далтон и хората от Сайпръс Кросроудс, посветени в плана на Синьото острие, също бяха в готовност. Макс обаче реши да се опита да овладее ситуацията без тяхната намеса. Ако се стигнеше до сблъсък, неизбежно щяха да пострадат невинни хора — кръчмарят, жителите на градчето, съгласили се да вземат участие в това начинание, Пенелопа.