— Достатъчно — намеси се Максимилиан.
— Мисля, че Луис и Бек също биха желали да поднесат извиненията си — каза Джон, докато тримата се отправяха към вратата.
— Пази Боже — отвърна Флетчър, а думите му предизвикаха всеобщ смях.
Пенелопа се отпусна в прегръдката на съпруга си.
— Животът със Синьото острие се очертава като истинско приключение — каза тя.
— Това тревожи ли те? — с престорено безпокойство попита Максимилиан, сякаш не знаеше отговора. Може би наистина не го знаеше. Толкова много неща се бяха случили през последните няколко дни. Дали не се съмняваше, че тя би предпочела сигурния и подреден живот, на който се радваше, преди да се омъжи за него?
Пенелопа вдигна глава от гърдите му и го погледна в очите. В тях се четеше любов, любовта, която бе видяла в нощта, когато се срещнаха за пръв път. Сега обаче бе невероятно по-мъдра и по-силна. И щеше да става все по-силна.
— Не бих искала да бъде иначе.
ЕПИЛОГ
През изминалия месец работата по стенописа бе напреднала значително, но макар някои части да бяха готови, други стояха недокоснати. Щеше да й отнеме седмици, може би месеци, за да го завърши и да му придаде вида, който желаеше.
Разбира се, работата щеше да напредва много по-бързо, ако не бяха всекидневните уроци. Максимилиан обаче бе неумолим. Ако Пенелопа възнамеряваше да стане член на Лигата, трябваше да получи подобаваща подготовка. Тя много харесваше заниманията със сабя, но стрелбата с пистолет все още не й се удаваше. Максимилиан настояваше младата му съпруга да овладее и двете.
В нощта на отплаването на Виктор времето рязко се бе променило. Имаше някакъв символичен смисъл в странното съвпадение, че Виктор и последните следи от зимата бяха изчезнали от живота им едновременно.
— Когато хората видят това, ще решат, че си си загубила ума.
Пенелопа погледна през рамо и се усмихна на Тайлър. След като се бе освободил от Виктор, Максимилиан бе намерил брат й и го бе довел вкъщи, където той всекидневно всяваше безредици. Тайлър бе в непрекъснат конфликт с Гарик, но затова пък бързо се бе сприятелил с Джон и Бек.
— На мен ми харесва — защити се тя.
— Не съм казал, че не ми харесва — рече Тайлър, все още любопитно оглеждайки творбата й. — Изглежда ми… особено.
Пенелопа не желаеше да спори с Тайлър. След твърде дългата раздяла тя предпочиташе привидно да се съгласява с него. Често не успяваше да се сдържи да не го прегърне — просто така, без причина.
Един ден Тайлър щеше да се присъедини към Максимилиан и неговата лига. Пенелопа дълго не желаеше да приеме този факт, но в крайна сметка реши, че това би било най-добре за него. Не познаваше друг човек, така страстно жадуващ за свобода, като брат й.
Подобно на останалите, Тайлър бе научил, че сестра му нямаше нищо общо със залавянето и смъртта на Хет Лаури. Той искрено й се бе извинил и я бе помолил за прошка. Пенелопа, разбира се, му бе простила.
— Възразяваш ли да имаш особена сестра?
Тя остави четките настрана и се обърна към брат си. С всеки изминал ден Тайлър ставаше все по-строен и красив. Със светлата си коса и сини очи, той сякаш бе не неин брат, а на Максимилиан. С времето тримата все повече заприличваха на семейство.
— Умерено особена сестра мога да понеса — каза той насмешливо. — Но съпругът ти е дяволски чудат.
— Тайлър! Как можа да го кажеш. — Тя не се сдържа и се усмихна.
Тайлър снижи глас.
— Днес след обяда трябваше да изтърпя лекция за значението на правилно вързаната вратовръзка — В гласа му се чу появи престорена нотка на ужас — С помощта на Джон и Бек Максимилиан ми изнесе лекция върху тази значима тема, която продължи четвърт час — обясни той с едва прикрит подигравателен тон.
— Добре звучи — каза Пенелопа, като безуспешно се опитваше да сдържи усмивката си.
Щом видя Максимилиан да влиза в салона, облечен в бледосиня коприна и замислено оглеждащ бялата връзка на маншета си, Тайлър излетя през вратата, смотолевяйки някаква обидна дума, която Пенелопа не можа да разбере. Брат й все още не подозираше, че наконтеният му зет е Синьото острие, и буйният млад мъж не можеше да понася суетния Максимилиан Бродерик.
Останал насаме с Пенелопа, Максимилиан се усмихна широко.
— Брат ти е красив млад мъж — каза той, докато оглеждаше стените, преценявайки напредъка й. — Притежава твоята пламенност и решителност.
Никой досега не й бе казвал, че е пламенна и решителна.