— Моят е политик до мозъка на костите, най-малкото така го описват журналистите — рече Джими. — Не че знам какво означава това.
сдържаше вълнението си, когато стрелката на часовника върху светлинното табло наближи два. Впери очи в трибуната отсреща, където противниковата агитка се дереше:
— Хайде, Т, хайде, А… И се влюби.
Нат не можеше да откъсне поглед от лицето над буквата „А“.
— Той ни е най-умният в класа — каза Том на баща му Майкъл, който се усмихна.
— Но не забравяй, че по успех Ралф Елиот ме следва по петите — напомни Нат така, сякаш се бранеше.
— Дали не е син на Макс Елиот? — попита баща му едва ли не себе си.
— Кой е Макс Елиот?
— В застраховането, където работя, наричат хора като него неприемлив риск.
— Защо? — попита Нат, баща му обаче предпочете да не обяснява и видя с облекчение, че синът му се е зазяпал по момичетата от агитката, които, закачили на китките си синьо-бели помпони, изпълняваха войнствения си обреден танц.
Нат впери поглед във второто момиче отляво и му се стори, че то му се усмихва, макар че от отсрещната трибуна той сигурно приличаше на мъничка прашинка.
— Май си порасъл — рече баща му, забелязал, че панталоните на сина му са на цели три сантиметра от обувките.
Колко ли често щеше да се налага да купува нови дрехи на момчето?
— Едва ли е от храната в училище — каза Том, който продължаваше да е най-дребният в класа.
Нат продължи да мълчи, все така загледан в агитката.
— Коя си хареса? — попита Том и удари лекичко приятеля си по ръката.
— Моля?
— Чу ме много добре.
Нат се извърна — да не би баща му да чуе.
— Втората отляво, с буквата „А“ върху фланелата.
— Даян Култър — рече Том, доволен, че поне веднъж знае повече от своя приятел.
— Откъде знаеш името й?
— Сестра е на Дан Култър.
— Най-голямата грозотия в отбора! — възкликна другото момче. — С уши като зелеви листа и счупен нос.
— И Даян щеше да изглежда така, ако всяка седмица през последните пет години бе играла в отбора — прихна Том.
— Какво още знаеш за нея? — попита съзаклятнически неговият приятел.
— Бре, бре, бре, тя работата била дебела! — ухили се пак Том. Този път бе ред на Том да го сръга в ребрата.
— Прибягваме до физическо насилие, а? Това противоречи на правилника на „Тафт“ — допълни Том. — „Победи противника със силата не на пестника, а на доводите.“ Ако не ме лъже паметта, го е казал Оливър Уендъл Хоулмс.1
— Стига си опявал, де! Отговори — подкани Нат.
— Да ти призная, не знам много за Даян. Помня само, че учи в „Уестоувър“ и е дясно крило в отбора по хокей на трева.
— Какво си шушукате вие двамата? — намеси се бащата на Нат.
— Говорим си за Дан Култър, един от нашите защитници — отвърна, без да трепне, Том. — Тъкмо обяснявах на Нат, че всяка сутрин на закуска той излапва по осем яйца.
— А ти откъде знаеш? — поинтересува се майката на Нат.
— Знам, защото едно от яйцата е мое — отвърна уж покрусено момчето.
Майката и бащата на Нат прихнаха, а той продължи да гледа като омагьосан буквата „А“ в „ТАФТ“. За пръв път обръщаше внимание на момиче. Най-неочаквано вниманието му беше привлечено от мощен рев: всички от тази страна на стадиона станаха на крака, за да посрещнат играчите на „Тафт“, които излязоха на игрището. След броени мигове и момчетата от отбора на „Хочкис“ се появиха, само че от другата страна на стадиона. И те бяха приветствани с мощни възгласи от привържениците си, които също се бяха изправили.
Флечър също стана прав, без обаче да сваля очи от водачката на агитката с буквата „А“ върху фланелката. Почувства се гузен, задето първото момиче, което някога е забелязвал, е от викачите на „Тафт“.
— Нашият отбор май не те вълнува особено — изшушука в ухото му сенаторът, който се бе навел към него.
— Няма такова нещо, драги ми господине! — възкликна Флечър и тутакси се извърна към играчите на „Хочкис“, които вече загряваха.
Капитаните на двата отбора изтичаха при съдията, който ги чакаше на централната линия. Той метна във въздуха монета, която проблесна на следобедното слънце и тупна в калта. Пандите видяха профила на Вашингтон и се потупаха един друг по гърбовете.
— Трябваше да изберем ези — отбеляза Флечър.
Нат продължи да гледа Даян и когато тя тръгна да се качва на трибуната. Как ли да се запознае с нея? Нямаше да бъде лесно. Дан Култър си беше истински бог. Къде ти момче от подготвителния клас можеше да се надява да изкачи Олимп?