— Той те обичаше много — каза й.
Кати вдигна глава, по страните й се стичаха сълзи.
— Така и не му казах, че и аз го обичам.
45.
— Не мога да го направя — отсече Флечър.
— Защо? — учуди се Ани.
— Готов съм да ти посоча стотици причини.
— Или по-скоро стотици оправдания.
— Как ли не, да защитавам в съда човека, когото се опитвам да победя — продължи той, без да й обръща внимание.
— Без страх и уплаха — издекламира жена му.
— И как според теб, ако го защитавам в съда, ще водя предизборната си кампания?
— О, това е най-лесното. — Тя помълча-помълча и добави: — Откъдето и да го погледнеш.
— Откъдето и да го погледнеш ли? — повтори Флечър.
— Ами да. Ако е извършил убийството, дори няма да бъде кандидат на републиканците.
— А ако не го е извършил?
— Тогава ще събереш овациите, задето благодарение на теб са го признали за невинен.
— Не виждам никакъв смисъл. Неразумно е.
— Още две оправдания.
— Защо си на негова страна? — подвикна мъжът й.
— Не съм на негова страна — натърти Ани. — Ако цитираме професор Ейбрахамс, съм на страната на справедливостта.
Известно време Флечър мълча.
— Какво ли щеше да направи той, ако беше на мое място?
— Знам прекрасно какво щеше да направи… „Но някои хора, още завършили-незавършили университета, забравят тези високи изисквания…“
— „Дано поне един човек в курса…“ — довърши вместо нея Флечър често повтаряните думи на професора.
— Защо не се срещнеш с него? — предложи Ани. — Тогава може би ще се убедиш, че…
Въпреки безбройните предупреждения на Джими и яростното негодувание на местните демократи — всъщност на всички без Ани — двамата се разбраха да се срещнат в неделя.
Уговориха се да се видят във „Феърчайлд-Ръсел“ — рано в неделя по Мейн Стрийт едва ли щеше да има много хора.
Нат и Том дойдоха в десет без нещо и за пръв път от доста години на председателя на управителния съвет му се наложи сам да отключва входната врата и да изключва алармата. Не чакаха дълго — след броени минути в горния край на стълбите пред банката се появиха и Флечър и Джими. Том побърза да ги отведе в заседателната зала.
Джими представи на най-важния си клиент своя най-добър приятел и двамата се загледаха — не знаеха кой би следвало да направи първата крачка.
— Много мило от ваша страна…
— Изобщо не очаквах…
И двамата се засмяха и се ръкуваха сърдечно.
Том предложи Флечър и Джими да седнат на масата срещу тях с Нат. Флечър кимна, разположи се, отвори чантата и извади тефтер, който сложи пред себе си заедно с химикалка — беше я взел от вътрешния си джоб.
— В началото разрешете да ви благодаря, че се съгласихте да се срещнем — подхвана Нат. — Мога да си представя на каква ожесточена съпротива от всички страни сте се натъкнали и съзнавам, че не ви е било никак лесно да вземете такова решение.
Джими сведе глава.
— Трябва да благодарите на жена ми — отвърна Флечър, вдигнал ръка. Замълча, сетне добави: — Не на мен. Но трябва да убедите не нея, а именно мен.
— В такъв случай благодарете от мое име на госпожа Давънпорт. Бъдете сигурен, че ще отговоря на всички въпроси, които ми зададете.
— Имам само един въпрос — каза Флечър, загледан надолу към празния лист, — и то въпрос, какъвто един адвокат не задава никога, за да не изпада в неловко положение. Сега обаче изобщо няма да обсъждам с вас случая, ако не ми отговорите на него.
Нат кимна, но не каза нищо. Флечър вдигна глава и се вгледа в човека, който вероятно щеше да му бъде съперник в изборите. Нат не извърна очи.
— Вие ли убихте Ралф Елиот?
— Не, не съм го убил аз — натърти без колебание Нат.
Флечър отново погледна празния лист пред себе си, вдигна го и отдолу се видя вторият лист в бележника, запълнен отгоре до долу със старателно обмислени въпроси.
— В такъв случай нека ви попитам… — рече Флечър и вдигна очи към своя клиент.
Делото беше насрочено за втората седмица на юли. Нат се учуди, че след като новият му адвокат го е накарал да повтори неколкократно разказа си и е изяснил всички подробности до последната, двамата почти не са се срещали. Знаеха, че показанията на обвиняемия са твърде важни, въпреки това Флечър отдели точно толкова време и на показанията, които Ребека Елиот бе дала на два пъти в полицията, на доклада на Дон Кълвър за случилото се онази нощ и на записките на детектив Петровски, натоварен да разследва убийството. Той предупреди Нат: