— Ако бях споделила с Люк тайната си — все се вайкаше майката, — той вероятно и досега щеше да бъде жив.
46.
Следващия понеделник съдебните заседатели положиха клетва и съдията Краватс покани щатския обвинител да направи встъпително слово.
Ричард Ебдън стана бавно от мястото си. Беше снажен, изискан беловлас мъж, славеше се с това, че всички съдебни заседатели му имат страха. В първия ден на всяко съдебно заседание задължително се явяваше в един и същ тъмносин костюм. Бялата му риза и синята вратовръзка вдъхваха доверие.
Прокурорът се гордееше с професионалния си път, което съдържаше известна ирония, понеже той бе благ човек, който си обича семейството, не пропуска църковна служба и дори пее в местния хор. Ебдън се изправи, изтика стола назад, застана насред залата и се извърна с лице към съдебните заседатели.
— Госпожи и господа съдебни заседатели — подхвана той,
— прокурор съм от дълги години и рядко съм се натъквал на по-ясен случай на предумишлено убийство.
Флечър се наведе към Нат и прошепна:
— Не се притеснявай, винаги започва пледоарията си така, сега следва „Но въпреки това“…
— Но въпреки това искам да ви напомня какво се е разиграло в нощта срещу тринайсети февруари. Господин Картрайт — продължи прокурорът и се извърна бавно с лице към обвиняемия — е участвал в телевизионно предаване заедно с Ралф Елиот, обичан и много уважаван в обществото човек, и още по-важно, човек, който е имал всички шансове да спечели първичните избори на републиканците и вероятно да стане губернатор на любимия ни щат. Бил е в разцвета на житейския си път, жънел е успех след успех и в скоро време е щял да се радва на признанието на избирателите, благодарни за дългогодишната му безкористна служба в полза на обществото, а каква награда е получил? Накрая е бил убит от прекия си съперник. Как се е разиграла тази никому ненужна трагедия? Към господин Картрайт е отправен въпрос дали жена му е незаконна имигрантка — нещо, което неизменно съпътства истинската политика, — въпрос, на който, бих могъл да добавя, Картрайт не желае да отговори — защо? Защото знае, че това е самата истина, която не е разкривал в продължение на цели двайсетина години. И какво прави господин Картрайт, след като отказва да отговори на въпроса? Опитва се да прехвърли вината от болната глава на здравата и се нахвърля на Ралф Елиот. Веднага след края на предаването започва да му крещи ругатни, нарича го негодник, обвинява го, че е нагласил нещата и най-ужасното, зарича се: „Въпреки всичко ще ви убия.“ — Ебдън се взря в съдебните заседатели и повтори бавно петте думи: — „Въпреки всичко ще ви убия.“ Когато признаете господин Картрайт за виновен, не е нужно да се осланяте на казаното от мен, защото това не са слухове, догадки или плод на въображението: целият разговор между двамата съперници е бил заснет на кинолента за идните поколения. Съзнавам, господин съдия, че молбата ми е необичайна, но при така създалите се обстоятелства ми се ще да покажа и на вас, и на съдебните заседатели този запис.
Прокурорът погледна към сътрудниците си и един от тях натисна копчето. Следващите дванайсет минути Нат не откъсна очи от екрана, опънат точно срещу съдебните заседатели, и със свито сърце видя как си е изпуснал нервите. След като записът беше изключен, Ебдън продължи встъпителното си слово.
— Но щатската прокуратура пак е длъжна да покаже какво точно се е разиграло, след като този вбесен отмъстителен човек е изхвърчал от студиото. — Той сниши глас. — Картрайт се прибира вкъщи и вижда, че синът му — единственото му дете — е извършил самоубийство. Всички разбираме как такава трагедия е подействала на бащата. Оказва се, уважаеми съдебни заседатели, че трагичната кончина на момчето е отприщила низ от събития, завършили с хладнокръвното убийство на Ралф Елиот. Картрайт обещава на жена си, че от болницата ще се прибере направо у дома, въпреки това обаче няма намерение да го прави, понеже вече е решил пътем да се отбие у господин и госпожа Елиот. Каква ли е причината за това посещение в два часа след полунощ? Целта е пределно ясна: Ралф Елиот да бъде отстранен от надпреварата за губернаторския пост. За беда на своето семейство и на щата господин Картрайт успява да я изпълни. В два след полунощ отива неканен в дома на семейство Елиот. Отваря му господин Елиот, който по това време работи върху своя реч в кабинета си. Господин Картрайт нахълтва вътре и удря господин Елиот толкова силно по носа, че той залита. Вижда, че противникът му хуква да го гони по коридора, и се окопитва достатъчно бързо, за да изтича в кабинета и да вземе пистолета, който държи в едно от чекмеджетата на писалището. Обръща се точно когато Картрайт му скача и избива оръжието от ръката му — сега вече господин Елиот няма с какво да се отбранява. След това неканеният гост грабва пистолета, застава над жертвата си и без да се колебае и за миг, я застрелва право в сърцето. После стреля още веднъж, вече към тавана, за да създаде впечатлението, че е имало боричкане. Сетне мята пистолета, изтичва през отворената входна врата, скача в автомобила и отпрашва към дома си. Без изобщо да подозира, оставя след себе си свидетел на цялата случка — съпругата на жертвата, госпожа Ребека Елиот. След като чува първия изстрел, тя изтичва от спалнята на горния етаж, а броени мигове подир втория изстрел вижда ужасена как Картрайт побягва презглава от къщата. Подобно на телевизионната камера, която е записала всичко, разиграло се преди това същата вечер, госпожа Елиот ще ви разкаже точно и подробно какво точно се е случило оная нощ. — Прокурорът отклони за миг вниманието си от съдебните заседатели и погледна Флечър право в лицето. — След малко защитникът на подсъдимия ще стане от мястото си и с прочутото си обаяние и ораторско майсторство ще се опита да ви просълзи със своя разказ за случилото се. Ала той няма как да отрече трупа на един невинен мъж, убит най-хладнокръвно от политическия си противник. Няма как да отрече и заканата, отправена не другаде, а в телевизионното студио: „Въпреки всичко ще ви убия.“ Няма как да отрече, че е имало свидетелка, видяла с очите си убийството — госпожа Ребека Елиот, вдовица на убития. — Прокурорът премести поглед към Нат. — Ще ви разбера, ако изпитате известно състрадание към този човек, ала съм сигурен, че след като чуете показанията на всички свидетели, у вас няма да остане и сянка на съмнение, че именно господин Картрайт е извършил гнусното деяние, и вие няма да имате друг избор, освен да изпълните дълга си към щата и да издадете присъда „Виновен“.