Съдията Краватс се извърна първо към прокурора, сетне и към адвоката на подсъдимия.
— Смятам, господа, че за днес приключихме — оповести той. — Насрочвам следващото заседание за утре в десет сутринта, когато господин Ебдън може да призове следващия си свидетел.
— Всички да станат прави.
47.
Когато на другата заран влезе в залата, съдията бе сменил само вратовръзката си — човек да си помисли, че изобщо не е напускал сградата. Нат се запита кога ли вратовръзките също ще започнат да се появяват за втори и дори за трети път.
— Добро утро — поздрави Краватс, след което седна на мястото си и озари с лъчезарна усмивка насъбралото се множество, все едно е добродушен проповедник, който се кани да се обърне към своето паство. — Господин Ебдън, можете да призовете следващия свидетел.
— Благодаря, господин съдия. Призовавам детектив Петровски.
Флечър се взря в старши следователя Петровски, който вървеше към свидетелското място. Той вдигна ръка и започна да повтаря клетвата. Едва ли отговаряше и на долната граница за ръст, задължителна в полицията. От възтесния костюм личеше, че по-скоро е набит като борец, отколкото да страда от наднормено тегло. Беше с волева квадратна брадичка, тесни като резки очи и устни, леко извити надолу, явно не се усмихваше често. Един от сътрудниците на Флечър беше подочул как са намекнали на Петровски, че именно той ще наследи Кълвър след неговото пенсиониране. Славеше се като сухар, който обаче мрази бюрокрацията и предпочита да оглежда местопрестъплението, вместо да седи в управлението и да попълва формуляри.
— Добро утро, капитане — поздрави прокурорът, след като свидетелят седна. Петровски кимна, но не се усмихна. — Бихте ли се представили за протокола.
— Франк Петровски, началник-отдел „Следствен“ в полицейското управление на град Хартфорд.
— Откога сте следовател?
— От четиринайсет години.
— А кога бяхте назначен за началник на отдел „Следствен“?
— Преди три години.
— Представихте се, а сега да преминем към нощта на убийството. От архива на управлението се вижда, че сте първият полицай, отишъл на местопрестъплението.
— Точно така — потвърди Петровски. — Онази нощ бях с най-висок чин сред дежурните полицаи, застъпих в осем вечерта.
— А къде бяхте в два и половина след полунощ, когато ви се е обадил началникът на управлението?
— В една патрулна кола, отивахме на оглед на разбит склад, намира се на Маршъм Стрийт, когато дежурният ми звънна да предаде, че шефът е наредил да отида незабавно у Ралф Елиот в Уест Хартфорд, за да разследвам убийство, вероятно предумишлено. Бях само на няколко минути път оттам и тръгнах веднага, като междувременно пратих на Маршъм Стрийт друга патрулна кола.
— И сте подкарали право към къщата на Елиот.
— Да, пътем обаче се свързах по радиостанцията с управлението, за да наредя да пратят криминалисти и най-добрия фотограф, който успеят да открият в този късен час.
— И какво заварихте, когато пристигнахте у Елиот?
— Изненадах се, защото входната врата беше отворена и госпожа Елиот се беше свила на пода в антрето. Обясни, че е намерила в кабинета трупа на съпруга си, и посочи дъното на коридора. Допълни, че началникът на управлението я е предупредил да не пипа нищо, затова вратата зеела отворена. Отидох право в кабинета и след като установих, че господин Елиот наистина е мъртъв, се върнах в антрето и взех показания от жена му, копие от които е приложено към представените в съда документи.
— Какво направихте след това?
— В показанията си госпожа Елиот каза, че е спяла, когато е чула двата изстрела, проехтели на първия етаж, затова се върнах заедно с още трима полицаи в кабинета, за да намеря гилзите.
— И намерихте ли ги?
— Да. Първата я открихме лесно: беше минала през сърцето на господин Елиот и се бе забила в ламперията зад писалището. Отне ни повечко време да издирим втората, но накрая я видяхме, беше влязла горе в тавана, точно над бюрото на господин Елиот.
— Възможно ли е двата изстрела да са произведени от един и същ човек?
— Възможно е — потвърди следователят, — ако убиецът е искал да остави впечатлението, че е имало боричкане, или ако жертвата е насочила оръжието към него.
— Това често ли се среща при предумишлени убийства?
— Понякога престъпниците се стараят да оставят подвеждащи улики.
— А можете ли да докажете, че и двете гилзи са от едно и също оръжие?
— Още на другия ден това бе потвърдено при балистичната експертиза.
— По дръжката на пистолета бяха ли намерени отпечатъци?