— Включих сирената, но беше и два след полунощ, улиците бяха почти безлюдни.
— Признателен съм ви за поясненията — каза адвокатът. — Нямам повече въпроси, господин съдия.
— За какво го разиграваш това театро? — попита през шепот Нат, след като Флечър се върна на мястото си.
— О, радвам се, че не си схванал — отвърна другият мъж. — Сега остава да се надяваме, че не е разбрал и прокурорът.
48.
— Призовавам свидетелката Ребека Елиот.
Когато тя влезе в съдебната зала, всички освен Нат се извърнаха към нея. Той обаче продължи да гледа право напред. Ребека Елиот тръгна бавно по пътеката в средата — стъпваше така, все едно е актриса, която излиза на сцена. Залата беше препълнена — хората се бяха стекли още когато я бяха отворили в осем сутринта. Първите три реда, предназначени за публиката, бяха отцепени и още не бяха завзети единствено заради присъствието на униформените полицаи.
Флечър се бе огледал, когато началникът на полицейското управление Дон Кълвър и детектив Петровски бяха седнали на първия ред, точно зад прокурора. В десет без една минута бяха останали само тринайсет незаети места.
Нат погледна Флечър, който бе струпал пред себе си цяла купчинка бележници. Видя, че първата страница на най-горния е празна, и се замоли в другите три да е написано нещо. Един от полицаите излезе напред, за да отведе госпожа Елиот до мястото за свидетелите. Нат я погледна за пръв път. Беше в траур, бе облечена в шит по поръчка черен костюм по последна мода, закопчан до последното копче, полата скриваше коленете й. Единствените накити, които Ребека носеше, бяха венчалната халка, годежният пръстен и наниз перли. Флечър се взря в дясната й китка и си записа нещо в тефтера. Жената застана на свидетелското място, извърна се към съдията и му се усмихна сдържано. Той й кимна любезно. Сетне госпожа Елиот се закле, като от време на време спираше да си поеме дъх. Накрая седна, извърна се към съдебните заседатели и ги озари със същата свенлива усмивка. Флечър забеляза, че доста от тях отвръщат на усмивката й. Ребека се пипна отстрани по косата и адвокатът се досети къде предния ден е прекарала по-голямата част от следобеда. Прокурорът бе приложил всички познати хватки и ако съдебните заседатели трябваше да издадат присъда още преди първия въпрос, Флечър не се и съмняваше, че те на драго сърце ще пратят и него, и клиента му на електрическия стол.
Съдията кимна и прокурорът господин Ебдън стана от мястото си. Той също се беше включил в играта. Беше облечен в тъмнокафяв костюм и бяла риза и носеше строга синя вратовръзка — дрехи, с каквито преспокойно би могъл да подложи на разпит и Дева Мария.
— Госпожо Елиот — подхвана Ебдън тихо и тръгна към нея, — всички в съдебната зала знаем през какво изпитание сте преминали и сега ви се налага да изживеете наново. Разрешете да ви уверя, че ще ви задавам въпросите възможно най-безболезнено, и се надявам, че няма да ви се наложи да останете по-дълго от необходимото на свидетелската скамейка.
— Още повече че през последните пет месеца сме репетирали отново и отново всички въпроси, които биха могли да ви зададат — изшушука Флечър.
Нат се помъчи да сдържи усмивката.
— Нека в началото ви попитам, госпожо Елиот, откога сте омъжена за покойния си съпруг?
— Утре щяхме да празнуваме петнайсетгодишнината от сватбата.
— Как смятахте да го направите?
— Щяхме да отидем в хотел „Салисбъри Ин“, където прекарахме първата нощ от медения си месец, понеже знаех, че Ралф е прекалено зает с предизборната кампания и не може да отдели повече от няколко часа.
— Съвсем в стила на господин Елиот, който бе много отдаден на служенето си за благото на обществото и се отнасяше към него изключително добросъвестно — отбеляза прокурорът, след което прекоси залата и застана пред съдебните заседатели. — Извинявайте, госпожо Елиот, но ще се върна към нощта на трагичната преждевременна кончина на съпруга ви.
— Ребека понаведе глава. — Вие не сте присъствали на дебатите, в които господин Елиот е участвал по-рано същата вечер. Имаше ли някаква причина?
— Да — потвърди Ребека и се извърна към съдебните заседатели. — Ако му предстоеше участие в телевизионно предаване, Ралф предпочиташе да оставам вкъщи, за да си водя най-подробни бележки, които по-късно да обсъдим. Смяташе, че ако съм сред публиката, може би ще бъда повлияна от хората наоколо, особено ако те разберат, че съм съпруга на кандидата.
— Наистина разумно и логично — отбеляза Ебдън. Флечър отново си записа нещо в тефтера отпред.
— Има ли нещо в телевизионното предаване онази вечер, което да ви е направило по-особено впечатление?