Флечър щеше да отправи възражение, но вече знаеше как ще отговори свидетелката — двамата с прокурора очевидно се придържаха към добре премислен сценарий.
— Не, ще се оправя — отвърна Ребека, — пък и предпочитам да свършим по-бързо.
— Да, разбира се, госпожо Елиот. — Ебдън погледна към съдията. — Нямам повече въпроси.
— Благодаря ви, господин Ебдън — рече Краватс. — Можете да разпитате свидетелката, господин Давънпорт.
— Благодаря, господин съдия.
Флечър извади от джоба си хронометър и го сложи на масата пред себе си. После се изправи бавно. Усещаше, че всички в съдебната зала са впили очи в тила му, възмутени, че смята да разпитва тази беззащитна светица. Той излезе напред, но мълча още известно време.
— Ще се опитам, госпожо Елиот, да не ви задържам повече от необходимото, все пак сте преминали през тежко изпитание — подхвана той благо-благо. — Въпреки това съм длъжен да ви задам един-два въпроса, защото клиентът ми е застрашен да бъде осъден на смърт само въз основа на вашите свидетелски показания.
— Да, разбира се — каза Ребека, докато бършеше последните сълзи — стараеше се да говори овладяно.
— Заявихте пред съда, госпожо Елиот, че сте имали със съпруга си много пълноценни отношения.
— Да, бяхме силно привързани един към друг.
— Така ли? — Флечър замълча отново. — И онази вечер не сте отишли на телевизионните дебати само защото господин Елиот ви е помолил да останете у дома и да си водите бележки за представянето му, които да обсъдите по-късно същата вечер.
— Да, точно така — потвърди свидетелката.
— Наистина много мило — отбеляза Флечър, — но съм озадачен, че предишния месец не сте придружили съпруга си на нито едно мероприятие, включено в предизборната му кампания. — Той отново замълча. — И през деня, и вечерно време.
— Как да не съм го придружавала! Придружавала съм го, сигурна съм в това — възрази Ребека. — Но при всички положения не забравяйте, че основната ми задача е да се грижа за дома и да облекчавам възможно най-много живота на Ралф, той все пак пътуваше постоянно заради предизборната кампания.
— Пазите ли онези бележки? Тя се поколеба.
— Не, след като ги прегледахме заедно с Ралф, му ги дадох.
— Споменахте пред съда, че сте имали отношение по някои от повдигнатите въпроси.
— Да.
— По кои по-точно, госпожо Елиот?
Ребека се подвоуми отново.
— Не помня. — Известно време жената мълча. — Все пак са минали доста месеци.
— Но това, госпожо Елиот, е единствената изява в цялата предизборна кампания, към която сте проявили интерес, човек би си помислил, че все пак помните поне един-два от въпросите, от които сте се интересували толкова живо. В края на краищата мъжът ви се е кандидатирал за губернатор и вие сте щели да станете, така да се каже, първа дама на щата.
— Да, не, а, да… струва ми се, че за здравеопазването.
— Я помислете отново, госпожо Елиот — призова Флечър, после се върна на мястото си и взе един от бележниците. — И аз проследих доста внимателно дебатите и бях донякъде изненадан, че изобщо не е станало дума за здравеопазване. Вероятно ще ми дадете друг отговор на последния ми въпрос — водил съм си най-подробни бележки за всичко, обсъждано по време на дебатите онази вечер.
— Възразявам, господин съдия. Защитникът на подсъдимия не присъства тук, за да дава свидетелски показания.
— Възражението се приема. Не се отклонявайте, господин адвокат.
— Има обаче едно нещо, към което определено сте проявили отношение, нали така, госпожо Елиот? — продължи Флечър. — Злостните нападки, които господин Картрайт е отправил към съпруга ви, когато е заявил по телевизията: „Въпреки всичко ще ви убия.“
— Да, беше ужасно да го каже, когато го гледаше целият свят.
— Да, госпожо Елиот, но точно там е работата, че целият свят не е гледал, инак все щях да го видя и аз. Картрайт го е заявил вече след края на предаването.
— Значи съпругът ми го е казал, докато сме вечеряли.
— Съмнявам се, госпожо Елиот. Подозирам, че дори не сте гледали предаването, точно както не сте присъствали и на никоя от предизборните срещи.
— Няма такова нещо, присъствала съм.
— В такъв случай може би ще посочите на съдебните заседатели мястото на някоя от срещите в дългата предизборна кампания на съпруга ви, на която сте били и вие.
— Нима очаквате да помня всички срещи! Та кампанията на Ралф започна преди повече от година!
— Ще ви бъда признателен, ако посочите само една — натърти адвокатът и се извърна към съдебните заседатели.
Ребека пак се разплака, този път обаче явно не бе улучила най-подходящия момент и не произведе нужното впечатление, пък и нямаше кой да й подаде носна кърпичка.