— А сега да се спрем на думите „Въпреки всичко ще ви убия“, изречени вече след края на телевизионното предаване вечерта преди първичните избори — каза Флечър, все така обърнат към съдебните заседатели. — Господин Картрайт не е казал „Ще ви убия“, което наистина щеше да бъде позорно за него, той всъщност е казал „Въпреки всичко ще ви убия“ и всички присъстващи са го изтълкували като нещо, свързано с изборите, насрочени за другия ден.
— Той уби мъжа ми! — извика госпожа Елиот — за пръв път повишаваше тон.
— Преди да стигнем до това кой е убил мъжа ви, госпожо Елиот, трябва да чуем отговорите на още няколко въпроса. Но първо разрешете да се върна на събитията от онази вечер. След като сте гледали телевизионно предаване, което не помните, и по време на вечеря сте обсъдили със съпруга си най-подробно въпроси, които не сте в състояние да посочите, вие сте си легнали, а мъжът ви се е върнал в кабинета си, за да довърши речта, която е смятал да държи след победата си на другия ден.
— Да, случи се точно това — натърти Ребека и погледна предизвикателно адвоката.
— Но според проучванията на общественото мнение противникът на съпруга ви е имал значителна преднина, защо господин Елиот ще си губи времето да пише реч, каквато вероятно е нямало да произнесе?
— Въпреки всичко беше убеден, че ще спечели първичните избори, особено след изблика на господин Картрайт и…
— И? — повтори Флечър, свидетелката обаче не продължи. — В такъв случай вие двамата с мъжа ви очевидно сте знаели нещо, за което ние, останалите, не сме имали и представа — подчерта Флечър. — Но по-нататък ще се върна и на това. Значи казвате, че сте си легнали някъде към полунощ.
— Да — потвърди още по-предизвикателно Ребека.
— И когато сте се събудили от изстрела, сте видели на часовника върху нощното шкафче колко е часът.
— Да, беше два и нещо след полунощ.
— Значи не си лягате с ръчния часовник?
— Не, заключвам всичките си накити в малкия сейф, който Ралф сложи в спалнята. Напоследък в квартала непрекъснато има обири.
— Колко далновидно от негова страна! И все още смятате, че ви е събудил първият изстрел, така ли?
— Да, сигурна съм.
— Колко време мина, госпожо Елиот, между първия и втория изстрел? — Ребека не отговори веднага. — Помислете добре, не бързайте, госпожо Елиот, не искам да допуснете грешка, която, както често става със свидетелските ви показания, после ще се наложи да поправяте.
— Възразявам, господин съдия, свидетелката не е…
— Да, да, господин Ебдън, възражението се приема. Последните думи да не се вписват в протокола — нареди съдията и след като се извърна към Флечър, повтори: — Не се отклонявайте, господин Давънпорт.
— Ще се постарая, господин съдия — обеща Флечър, но така и не свали поглед от съдебните заседатели — искаше да се увери, че това не се е изличило в паметта им. — Успяхте ли да обмислите отговора си, госпожо Елиот? — Той поизчака и повтори: — Колко време мина между първия и втория изстрел?
— Три, може би четири минути — отвърна жената. Флечър се усмихна на прокурора, върна се на мястото си и взе хронометъра, който прибра в джоба си.
— След като сте чули първия изстрел, госпожо Елиот, защо не се обадихте незабавно в полицията, защо сте изчакали Цели три-четири минути, докато чуете и втория?
— Защото като начало не бях напълно сигурна, че съм го чула. Не забравяйте, че спях.
— Но сте отворили вратата на спалнята, чули сте ужасена, че господин Картрайт крещи на съпруга ви и заплашва да го убие, значи сте разбрали, че Ралф е изложен на голяма опасност: защо не сте заключили вратата и не сте се обадили незабавно оттам в полицията? — Ребека погледна към Ричард Ебдън. — Не, госпожо Елиот, този път господин Ебдън не може да ви помогне, не е очаквал такъв въпрос, за което, да ви призная, не е виновен само той, защото вие сте му казали само половината истина.
— Възразявам — скочи прокурорът.
— Възражението се приема — оповести Краватс. — Господин Давънпорт, придържайте се към разпита на свидетелката и не изказвайте мнения. Намирате се в съд, а не в Сената.
— Приемете извиненията ми, господин съдия, но в този случай аз все пак знам отговора. Госпожа Елиот не е позвънила в полицията, защото се е опасявала, че не друг, а мъжът й е произвел първия изстрел.
— Възразявам — провикна се Ебдън и пак скочи на крака, а мнозина от присъстващите заговориха в един глас.
Трябваше да мине известно време, докато съдията възстанови с чукчето реда.
— Не, не, от начина, по който Нат крещеше на Ралф, бях сигурна, че именно той е стрелял първия път — наблегна Ребека.