— Е, възможно е да съм слязла до средата на стълбите.
— Не сте били дори на стълбите, госпожо Елиот, стояли сте в антрето и сте били облечена не, както твърдите, в пеньоар, а в синя рокля, с каквато сте отишли на коктейла по-рано същата вечер, затова и не сте били на телевизионните дебати!
— Бях по пеньоар, има снимка, която го доказва.
— Наистина има такава снимка — потвърди Флечър, след което отново се върна при масата и извади от плика друга фотография — и аз, господин съдия, бих искал да я представя като веществено доказателство номер сто двайсет и две.
Краватс, сътрудниците на прокурора и съдебните заседатели започнаха да търсят в папките си снимката, а Флечър подаде копие от нея на госпожа Елиот.
— Ето, видяхте ли! — възкликна тя. — Седя в антрето по пеньоар, точно както ви обясних.
— Така е, госпожо Елиот, и тази снимка е направена от фотографа на полицейското управление — поръчахме да я увеличат, за да видим по-ясно подробностите. Господин съдия, бих искал да представя увеличената снимка като веществено доказателство.
— Възразявам, господин съдия — намеси се Ебдън, който отново бе скочил от мястото си. — Не сме имали възможност да се запознаем със снимката.
— Как така да не сте имали, господин Ебдън? Тя е заведена като веществено доказателство и вие разполагате от няколко седмици с нея — напомни му Краватс. — Възражението се отхвърля.
— Запознайте се, ако обичате, внимателно с фотографията — прикани Флечър, след като се отдалечи от госпожа Елиот и подаде на прокурора увеличено копие на снимката. Съдебният пристав предостави по едно и на съдебните заседатели. Адвокатът отново се извърна към Ребека. — Разкажете на съда какво виждате.
— На снимката се виждам аз, седя в антрето по пеньоар.
— Наистина е така, но какво носите на лявата си китка и около врата? — попита Флечър, след което се извърна към съдебните заседатели — всички те се бяха взрели съсредоточено в снимката.
Ребека пребледня като платно.
— Ако не ме лъжат очите, носите ръчния си часовник и перлен гердан — каза адвокатът в отговор на своя въпрос. — Помните ли? — Известно време той мълча. — Същите, които преди да си легнете, винаги заключвате в сейфа, понеже напоследък в квартала имало много обири. — Флечър погледна началника на полицейското управление Кълвър и детектив Петровски, седнали на първия ред. — Както ни напомни и детектив Петровски, именно дребните грешки издават аматьора. — Адвокатът се извърна, погледна Ребека право в лицето и добави: — Може и да сте забравили, госпожо Елиот, да си махнете часовника и гердана, но нека ви уверя, че едно не сте забравили да свалите — роклята. — Той се хвана за парапета пред местата на съдебните заседатели и изрече бавно и безизразно: — Съблекли сте роклята вече след като сте убили съпруга си.
Доста от присъстващите в съдебната зала наскачаха от местата си и трябваше съдията да въдвори ред с чукчето, та прокурорът да каже високо:
— Възразявам. Как носенето на часовник доказва, че госпожа Елиот е убила съпруга си?
— Съгласен съм с вас, господин Ебдън — отсъди Краватс и заяви вече на Флечър: — Твърдението ви, господин адвокат, е изсмукано от пръстите.
— В такъв случай, господин съдия, ще карам поред и ще обясня на прокурора какво точно е станало. — Краватс кимна. — Когато е отишъл у Елиот, господин Картрайт е чул, че той се кара с жена си. Почукал е, отворил му е Елиот, госпожа Елиот не се е виждала никъде. Готов съм да приема, че е изтичала на горния етаж, така че да подслушва какво си говорят двамата, без Картрайт да я вижда, но след първия изстрел отново е слязла долу в коридора и е чула кавгата между съпруга си и моя клиент. След три-четири минути господин Картрайт е излязъл най-спокойно от кабинета, подминал е госпожа Елиот в коридора и е отворил входната врата. Преди да излезе, се е обърнал към госпожа Елиот, затова и по-късно, когато е бил разпитан от полицията, е заявил, че тя е била облечена в синя рокля с дълбоко деколте и е носела перлена огърлица. Стига да се вгледат по-внимателно в снимката на свидетелката, съдебните заседатели ще забележат, че ако не ме лъжат очите, на нея тя е със същата огърлица, която носи и днес. — Ребека пипна перлите, а адвокатът продължи: — Но нека се осланяме не на показанията на моя клиент, а на вашите думи, госпожо Елиот. — Той разлисти папката с описанието на веществените доказателства и със стенограмите на разпитите и прочете: — „Изтичах в кабинета, видях, че мъжът ми се е свлякъл в ъгъла, и се обадих в полицията.“