Адвокатът отново се извърна към съдебните заседатели, всички те обаче се бяха вторачили в госпожа Елиот. Тя зарови лице в дланите си и прошепна:
— Не аз, а Ралф трябва да бъде изправен пред съд. Той си е виновен, че умря.
Колкото и да призоваваше съдия Краватс към тишина, мина доста време, докато успее да въведе ред. Флечър изчака в залата да се възцари пълна тишина и чак тогава изрече:
— Но това, госпожо Елиот, е невъзможно! — възкликна той. — Следовател Петровски сам изтъкна, че е доста трудно да си теглиш куршума от метър и половина разстояние.
— Ралф ме накара.
Ебдън скочи на крака, а присъстващите заповтаряха думите на Ребека.
— Възразявам, господин съдия, свидетелката е…
— Възражението се отхвърля — отсече твърдо Краватс. — Седнете си на мястото, господин Ебдън, и не ставайте повече. — Той отново насочи вниманието си към свидетелката. — В какъв смисъл ви е накарал, госпожо Елиот?
Ребека се извърна към съдията, който я погледна угрижено.
— Ралф си бе наумил да спечели изборите на всяка цена и след като Нат му съобщи, че Люк се е самоубил, той разбра, че вече няма никакви шансове да стане губернатор. Заснова из кабинета и заповтаря: „Въпреки всичко ще ви убия“, после щракна с пръсти и рече: „Намерих решение, искаш, не искаш, ще го направиш.“
— Какво е имал предвид? — попита съдията.
— И аз в началото не разбрах, господин съдия, после Ралф ми се разкрещя: „Нямам време за разправии, оня калтак ще се измъкне и тогава вече няма да можем да му го лепнем. Ще ти кажа какво ще направиш. Първо ще ме простреляш в рамото, после ще се обадиш на шефа на полицията у тях и ще му обясниш, че си била в спалнята, когато си чула първия изстрел. След втория си изтичала долу и си видяла, че Картрайт бяга през вратата.“
— Но защо сте се съгласили с такова възмутително искане? — учуди се съдията.
— Не съм се съгласявала — възрази Ребека. — Отвърнах, че ако смята да има изстрели, сам да си ги произведе, понеже нямам намерение да се забърквам.
— А мъжът ви какво отвърна? — попита Краватс.
— Че не можел да се простреля сам, полицията щяла да разбере, но ако съм го направела аз, никой нямало да се усъмни.
— Това пак не обяснява защо в крайна сметка сте приели да го извършите.
— Не съм приела — повтори едва чуто Ребека. — Казах, че не искам да имам нищо общо и че Нат никога не ми е сторил нищо лошо. Тогава Ралф грабна пистолета и се закани: „Щом ти не искаш, нямам друг избор. Налага се да застрелям теб.“ Ужасих се, а Ралф добави: „Ще кажа на всички, че когато жена ми се е опитала да ми се притече на помощ, Нат Картрайт я е застрелял, тогава вече ще мога да се вживея в ролята на покрусения вдовец и всички ще ми съчувстват.“ Засмя се и допълни: „Хич не си въобразявай, че няма да го направя.“ После извади от джоба си носна кърпа и подвикна: „Сложи я на ръката си, за да не останат отпечатъци от пръстите ти.“ — Известно време Ребека мълча, сетне пророни: — Помня, взех пистолета и го насочих към рамото на Ралф, но тъкмо преди да натисна спусъка, зажумях. Когато отворих очи, Ралф се беше свлякъл в ъгъла. Не беше нужно да проверявам, знаех, че е мъртъв. Изпаднах в паника, изпуснах пистолета и точно както ми беше казал и Ралф, изтичах горе и се обадих на началника на полицейското управление у тях. После се съблякох. Тъкмо си слагах пеньоара, когато чух сирената. Надзърнах през пердетата и видях, че полицейският автомобил завива по алеята. Слязох тичешком долу точно когато колата спря пред нас, но не успях да затворя входната врата. Свлякох се на пода в коридора точно преди в къщата да нахълта детектив Петровски.
Ребека сведе глава и се разрида — този път наистина. Хората в залата, които дотогава си бяха шепнали, вече започнаха да обсъждат на висок глас свидетелските й показания.
Флечър се извърна към прокурора, който се съвещаваше със сътрудниците си, доближили глави. Адвокатът реши да ги остави да си обсъждат на воля и се върна на мястото си до Нат. Накрая Ебдън се изправи.
— Господин съдия!
— Слушам ви, господин Ебдън — отвърна Краватс.
— Прокуратурата оттегля всички обвинения срещу подсъдимия. — Той замълча, сетне се извърна към Нат и Флечър и продължи: — Ще позволите една лична забележка: след като ви наблюдавах как работите в екип, изгарям от нетърпение да видя какво ще стане, когато застанете един срещу друг.
Раздадоха се спонтанни аплодисменти, настана такава гълчава, че те така и не чуха как съдията обявява задържания за свободен, разпуска съдебните заседатели и закрива заседанието.