Нат се наведе и почти изкрещя:
— Благодаря ти! — После добави: — Какви безсмислени думи! Цял живот ще ти бъда задължен, не знам как да ти се отплатя. Но въпреки това — благодаря.
Флечър се усмихна.
— Има два вида клиенти — рече той. — Едните се надяваш да не видиш никога повече, срещат се обаче и такива, с които знаеш, че ще бъдеш приятел до гроб…
Най-неочаквано Су Лин застана до мъжа си и го прегърна.
— Слава на Бога — промълви тя.
— По-скоро на губернатора — поправи я Флечър, а Нат и жена му се засмяха за пръв път от доста месеци.
Още преди Нат да е отговорил, при тях с гръм и трясък дойде Луси, която поздрави баща си с думите:
— Добре се справи, татко, много се гордея с теб.
— Ей туй е похвала! — възкликна Флечър. — Това, Нат, е дъщеря ми Луси, която за късмет не е достатъчно голяма, за да гласува за теб, но ако беше… — Флечър се огледа. — А къде е жената, причинила всички тези главоболия?
— Мама е вкъщи — отвърна Луси. — Нали й каза, че господин Картрайт ще дава показания най-малко след седмица.
— Така си е — потвърди бащата.
— Предайте на съпругата си, че съм й много признателна — намеси се Су Лин. — Винаги ще помним, че именно Ани ви е убедила да защитавате мъжа ми. Защо тия дни не се съберем, за да го отпразнуваме и…
— А, не, нека първо минат изборите — прекъсна я твърдо Флечър, — все още се надявам поне един човек в семейството да гласува за мен. — Той замълча, сетне се извърна към Нат и каза: — Знаеш ли коя всъщност е причината да хвърля толкова усилия по този случай?
— Сигурно си бил готов на всичко, само и само да не прекараш следващите няколко седмици в компанията на Барбара Хънтър — отговори Нат.
— Нещо от тоя род — усмихна се той.
Понечи да отиде и да се ръкува с прокурора и със сътрудниците му, но застина като попарен: чак сега забеляза, че Ребека Елиот още седи на свидетелската скамейка и чака залата да се опразни. Беше свела глава, изглеждаше смазана и самотна.
— Знам, едва ли ще ми повярвате, но ми е мъчно за нея — рече Флечър.
— Защо да не ти вярваме! — възкликна Нат. — Едно е сигурно: ако е смятал, че с това ще спечели изборите, Ралф е щял да убие жена си и окото му е нямало да мигне.
Книга шеста
Откровение
49.
В деня след съдебното заседание Флечър седеше в кабинета си в Сената и преглеждаше сутрешните вестници.
— Какво неблагодарно племе! — възкликна той и подаде на дъщеря си броя на „Хартфорд Курант“.
— Трябваше да го оставиш да се изпържи — подметна Луси, след като хвърли едно око на резултатите от последното проучване на общественото мнение.
— Както винаги, се изрази много мило и изискано — рече баща й. — Понякога наистина се питам дали изобщо е трябвало да се охарчвам и да те пращам в „Хочкис“, да не говорим пък, че „Васар“ ще ми струва цяло състояние.
— Може и да не се запиша във „Васар“ — пророни по-тихо момичето.
— За това ли искаше да приказваме? — попита Флечър, доловил промяната в гласа на дъщеря си.
— Да, татко. От „Васар“ наистина ми предложиха да се запиша при тях, но може и да не съм в състояние да го направя.
Флечър никога не знаеше кога Луси се шегува, сега обаче сигурно говореше сериозно: сама бе помолила да се видят в кабинета му и той да не споменава на Ани.
— Какво има? — попита тихо бащата и се взря през писалището в Луси.
Тя обаче избягваше погледа му. Сведе глава и простена:
— Бременна съм.
Флечър не отговори — трябваше му малко време, за да осмисли думите на дъщеря си.
— Кой е бащата, Джордж ли? — каза накрая.
— Да — потвърди момичето.
— Ще се омъжиш ли за него?
Луси помисли-помисли и отговори:
— Не. Обожавам го, но не го обичам.
— Е, не си имала нищо против да се любите.
— Не е честно да говориш така — укори го момичето. — Беше събота вечерта след президентските избори и май и двамата попрекалихме с пиенето. Да ти призная, ми беше дотегнало всички да ме описват като девственицата, председателка на ученическия съвет в класа. Исках да я загубя тая гадна девственост и не се сетих за по-подходящ човек, с когото да го направя, от Джордж, още повече след като и той ми призна, че не го е правил никога. И аз не знам кой кого прелъсти накрая.
— А Джордж какво мисли? Все пак детето е точно толкова негово, колкото и твое, а той винаги ми е правил впечатление на сериозен младеж, особено в чувствата си към теб.
— Още не знае.
— Не си ли му казала? — учуди се Флечър.
— Не.
— А на майка си каза ли?
— Не — повтори момичето. — Споделила съм само с теб. — Този път вече погледна баща си право в очите и добави: — Нека си го кажем направо, татко, когато сте се оженили, мама сигурно още е била девствена.