Выбрать главу

— Ходи в Медисън цели два пъти, а Флечър успя да отскочи само веднъж.

— Трябва да му звънна и да му съобщя, че не се признавам за победен — рече Нат.

Том кимна и приятелят му се приближи до телефона. Не беше нужно да проверява домашния номер на сенатора, по време на съдебния процес му беше звънял всяка вечер. Резиденцията на губернатора — оповести някой.

— Май още не е — отсече твърдо Нат.

— Здравейте, господин Картрайт — изчурулика Луси, — сигурно търсите губернатора.

— Не, търся баща ви.

— Защо, да не се признавате за победен?

— Не, ще му преотстъпя на него да го направи утре лично, пак тогава, ако се държите добре, ще ви взема на работа при мен.

Флечър грабна слушалката.

— Извинявай, Нат — рече той, — сигурно се обаждаш, за да ми кажеш, че всички залози се отлагат за утре по обяд, когато ще се срещнем.

— Да, и понеже го спомена, смятам да се вживея в ролята на Гари Купър.

— Значи ще се видим на Главната улица, шерифе.

— Пак бъди благодарен, че нямаш за противник Ралф Елиот.

— Защо? — възкликна Флечър.

— Защото той вече да е отишъл в Медисън и да тъпче с бюлетини урните.

— Пак нямаше да промени нищо — подсмихна се другият мъж.

— Защо?

— Защото ако противник ми беше Елиот, досега да съм удържал съкрушителна победа.

Книга седма

Числа

54.

Нат стигна за близо час в Медисън и когато навлезе в предградията, си помисли едва ли не, че именно тук, в това градче, ще се състои финалният мач от шампионата по бейзбол.

Магистралата бе задръстена с автомобили, окичени с емблеми в червено, бяло и синьо и с магаренца /Неофициалната емблема на Демократическата партия в САЩ/ и слончета /Неофициалната емблема на Републиканската партия в САЩ/, които гледаха с изцъклени очи през задните прозорци на безбройните коли. Когато Нат зави по отбивката за Медисън с население дванайсет хиляди триста седемдесет и двама души, половината автомобили също свърнаха от магистралата досущ метални стружки, привлечени от магнит.

— Ако махнем младежите, които още нямат право на глас, вероятно ще останат към пет хиляди гласоподаватели — отбеляза Нат.

— А, не е толкова сигурно — възрази Том. — Подозирам, че са повечко. Не забравяй, че Медисън е град, където хората в пенсия идват да навестят родителите си, едва ли е пълно с младежки клубове и дискотеки.

— От това само печелим — рече Нат.

— Вече се отказах да правя прогнози — въздъхна другият мъж.

Не беше нужно да търсят знаци, които да ги упътят към кметството — всички явно се бяха отправили натам, убедени, че човекът пред тях знае къде отива. Докато малкият кортеж на Нат стигне в центъра на града, започнаха да ги изпреварват и майки с бебешки колички. На главната улица запъплиха като костенурки, толкова много бяха пешеходците, прииждащи от всички пресечки. Когато автомобилът на Нат бе изпреварен и от мъж в инвалидна количка, той реши, че е крайно време да слезе и да продължи пеш. Но това го забави още повече: който го познаеше, се втурваше да му стисне ръка, мнозина искаха и да го щракнат за спомен заедно с жените си.

— Радвам се, че вече си започнал кампанията по своето преизбиране — заяде се Том.

— Нека първо ме изберат за първия мандат, пък после ще му мислим — отговори Нат точно когато излязоха при кметството.

Той тръгна нагоре по стълбите, без да спира да се ръкува с всички, доброжелателно настроени към него, сякаш изборите не бяха приключили, а тепърва предстояха. Волю-неволю Нат се запита дали хората ще се отнасят по същия начин, когато той тръгне да слиза по стълбите и резултатите вече бъдат известни. Видя, че кметът стои на горното стъпало и го търси с поглед.

— Пол Холбърн — прошепна Том. — Бил е кмет цели три мандата и макар да е на седемдесет и седем години, току-що спечели без почти никаква конкуренция четвърти.

— Радвам се да ви видя, Нат — поздрави кметът, сякаш са неразлъчни приятели, макар че се бяха срещали един-единствен път по време на предизборната кампания.

— И аз се радвам, драги ми господине — отвърна Нат и стисна протегнатата ръка на стареца. — Поздравявам ви с преизбирането, доколкото разбрах, сте удържали безусловна победа.

— Благодаря ви — рече Холбърн. — Флечър пристигна току-що и ви чака в кабинета ми, дали да не отидем при него? — Докато влизаха в сградата, мъжът продължи: — Исках да ви запозная набързо с начина, по който ние тук, в Медисън, броим бюлетините.

— Нямам нищо против — каза Нат, макар и да знаеше, че и да не се съгласи, това няма да промени нищо.

Цяла тумба официални лица и журналисти изпратиха по коридора малката групичка до кабинета на кмета, където Нат и Су Лин завариха Флечър, Ани и още трийсетина души, решили, че са в правото си да присъстват на отбраната сбирка.