— Ще пийнете ли едно кафенце, Нат? — попита Холбърн.
— Не, благодаря, драги ми господине — отказа той.
— А милата ви женичка?
Су Лин поклати любезно глава — дори не трепна от свойското обръщение на дядката.
— Тогава да започвам — рече той и се извърна към множеството, едвам вместило се в тесния му кабинет.
— Госпожи и господа! — Известно време старецът мълча. — И вие, господин бъдещ губернатор — допълни и се опита да погледне и двамата кандидати едновременно. — Броенето ще започне днес сутринта в десет, какъвто вече повече от столетие е обичаят в Медисън, и не виждам причина да отлагаме само защото този път интересът е малко по-голям от обикновено.
Флечър се развесели от твърде сдържания начин, по който Холбърн е описал положението, но не се и усъмни, че той е решен да се наслади докрай на своя четвърт час слава.
— В града ни има десет хиляди деветстотин четирийсет и двама регистрирани гласоподаватели, разпределени в единайсет избирателни секции. Както винаги досега, избирателните урни бяха прибрани броени минути след приключването на изборния ден и бяха откарани на съхранение при началника на полицейския участък, който през нощта ги е държал при себе си под ключ.
Мнозина се засмяха вежливо на шегичката на кмета, той също се усмихна и се разсея. Явно изгуби нишката на мисълта си, защото секретарят на избирателната комисия се наведе и му изшушука на ухото:
— Урните.
— А, да, разбира се, урните. Та днес в девет часа сутринта урните бяха донесени в кметството, където помолих секретаря на избирателната комисия да се увери, че печатите са си на мястото. Той потвърди, че са непокътнати. — Кметът се огледа: официалните лица закимаха одобрително. — В десет часа ще счупя печатите, бюлетините ще бъдат извадени от урните и ще бъдат изсипани върху масите в централната зала на кметството. При първото преброяване ще установим само колко избиратели са упражнили правото си на глас. След като разберем това, бюлетините ще бъдат подредени на три купчинки: в първата ще бъдат гласовете, подадени за републиканците, във втората — гласовете за демократите, и в третата ще сложим бюлетините, които бихме могли да опишем като спорни. Макар че, разрешете да уточня, такива има рядко в Медисън — за мнозина от нас това може би е последната възможност да дадем гласовете си. — Последните му думи бяха посрещнати с нервен смях, макар и Нат да бе сигурен, че кметът е бил съвсем искрен. — Последното ми задължение като председател на избирателната комисия е да оповестя резултатите, от които ще се разбере кой е избраникът за следващ губернатор на славния ни щат. До пладне се надявам да съм го направил. — „Съмнявам се, ако продължаваме с това темпо“, помисли си Флечър. — А сега ще ви заведа в залата, но преди това има ли някакви въпроси?
Том и Джими заговориха в един глас и Том кимна любезно на своя колега, защото подозираше, че ще попитат едно и също.
— С колко преброители разполагате? — рече Джими. Секретарят на избирателната комисия пак изшушука нещо на кмета.
— С двайсет и всички те работят в кметството — поясни старецът, — освен това имат още едно достойнство: членуват в местния клуб по бридж.
И Нат, и Флечър не разбраха смисъла на последната забележка, но нямаха намерение да искат още пояснения.
— А колко наблюдатели ще допуснете? — попита Том.
— Ще разреша по десет представители на всеки от щабовете — уточни Холбърн — и те ще могат да застанат на една крачка зад преброителите, но не бива и да се опитват да разговарят с тях. Ако искат да попитат нещо, трябва да се обърнат към секретаря на избирателната комисия и ако той не е в състояние да реши въпроса, могат да дойдат при мен.
— А ако се появят спорни бюлетини, кой ще решава дали са действителни? — поинтересува се Том.
— Ще се убедите, че такива бюлетини се подават рядко в Медисън — повтори кметът, забравил, че вече го е уточнил, — защото за мнозина от нас това вероятно е последната възможност да гласуваме.
Този път никой не се засмя. Кметът така и не бе отговорил на въпроса на Том, който реши да не го задава повторно.
— Е, ако няма други въпроси — натърти Холбърн, — ще ви заведа в историческата ни зала, която е построена през 1867 година и с която се гордеем неимоверно.
Залата побираше най-много хиляда души, тъй като жителите на Медисън рядко се престрашаваха да излизат от домовете си, след като се мръкне. Този път обаче, още преди в помещението да са влезли кметът, неговите сътрудници, Флечър, Нат и хората от предизборните им щабове, то приличаше по-скоро на железопътна гара в Япония в най-натоварените часове, отколкото на градска зала в потънало в дрямка курортно градче край морето в Кънектикът. Нат само се надяваше, че сред множеството не е и шефът на пожарната служба: едва ли имаше наредба за безопасността, която да не е нарушена.