— В началото ще обясня на всички как смятам да проведем преброяването — оповести кметът и се отправи към сцената, а двамата кандидати се запитаха дали той изобщо ще стигне дотам. Накрая дребничкият беловлас старец се покатери по стълбичката и застана пред микрофона, който бе смъкнат доста ниско. — Госпожи и господа — подхвана дядката, — казвам се Пол Холбърн и само който не живее тук при нас, не знае, че съм кмет на Медисън. — Флечър подозираше, че повечето хора в залата влизат за пръв и за последен път в нея. — Днес обаче — продължи старецът — съм застанал пред вас като председател на избирателната комисия в избирателен район Медисън. Вече обясних на двамата кандидати как смятам да подходя към преброяването, сега ще повторя отново…
Флечър започна да се озърта и бързо забеляза, че малцина в залата слушат кмета и повечето присъстващи се бутат, за да застанат по-близо до отцепената част от помещението, където вероятно щеше да започне броенето.
След като си каза наставленията, кметът направи храбро усилие да се върне в средата на помещението и надали щеше да се добере дотам, ако не бе задължен да даде ход на преброяването.
Когато най-сетне Холбърн се върна в точката, откъдето беше поел, секретарят на избирателната комисия му връчи ножица, с която той преряза печатите на двайсет и двете урни така, сякаш открива новопостроен обект. След като се справи със задачата, членовете на избирателната комисия изпразниха избирателните урни и се заеха да трупат бюлетините върху дългата маса в средата. После кметът провери една по една урните: първо ги преобърна, сетне ги и тръсна досущ факир, който иска да покаже, че вътре не е останало нищо. Покани двамата кандидати също да се уверят, че урните са празни.
Том и Джими не сваляха очи от масата в средата, където хората от комисията се заеха да разпределят бюлетините между преброителите точно както крупие раздава чипове край рулетка. В началото те ги наредиха на купчинки от по десет, които обединяваха на тесте от по сто бюлетини и го прихващаха с ластиче. Това простичко упражнение им отне към час, през който кметът разказа всичко, каквото имаше да разказва за Медисън на желаещите да го слушат. После купчинките бяха преброени от секретаря на избирателната комисия, който потвърди, че те са общо петдесет и девет, а в последната има по-малко от сто бюлетини.
Винаги досега на този етап от преброяването кметът се бе качвал отново на сцената, този път обаче секретарят отсъди, че ще бъде по-лесно, ако свали микрофона при стареца. Пол Холбърн не се възпротиви на това нововъведение, което щеше да бъде доста далновидно, стига кабелът да стигаше до отцепения район — така кметът трябваше да извърви далеч по-малко разстояние, за да издаде своя ултиматум. Той духна в микрофона, при което произведе звук, какъвто издава навлизащ в тунел влак — старецът явно се надяваше да въведе някакво подобие на ред.
— Госпожи и господа — поде той и се взря в листчето, подадено му от секретаря на избирателната комисия, — в изборите са участвали пет хиляди деветстотин трийсет и четирима от достопочтените граждани на Медисън, което, както ме уведомиха, съставлява петдесет и едно на сто от избирателите — активност, която надвишава с едно на сто средната за щата.
— Този допълнителен процент сигурно ще се окаже в наша полза — изшушука Том в ухото на Нат.
— Допълнителните проценти най-често са по-изгодни за демократите — напомни му Нат.
— Не и когато средната възраст на избирателите е шейсет и три години — възрази приятелят му.
— Следващата ни задача — оповести кметът — е да разделим гласовете, подадени за двете партии — след това вече ще се захванем и да ги броим.
Никой не се изненада, че това упражнение е отнело още повече време: все се намираше някой, който да повика кмета и членовете на избирателната комисия, за да решат един или друг спорен въпрос. Накрая започна и същинското преброяване. Тестетата от по десет бюлетини малко по малко набъбваха на купчинки от по сто, строили се на прави редички точно като войници на плац.
На Нат му се искаше да пообиколи залата и да види как върви преброяването, но около него имаше толкова много народ, че накрая той се видя принуден да се задоволи с онова, което му казваха наблюдателите от неговия щаб. Том все пак реши да си проправи път през навалицата и стигна до извода, че Нат като че ли е изпреварил съперника си, но не бе сигурен, че преднината му е достатъчна, та да стопи сто и осемнайсетте гласа, с които Флечър водеше според резултатите от преброяването предната вечер.