Мина още цял час, докато преброиха бюлетините, струпани едни срещу други на две купчинки. Кметът покани и двамата кандидати да дойдат с него в средата на залата, отцепена от останалата част на помещението. Там им обясни, че комисията е обявила шестнайсет бюлетини за спорни и затова му се искало и те да кажат дали според тях са действителни.
Никой не можеше да обвини Холбърн, че не дава гласност на преброяването: и шестнайсетте бюлетини бяха сложени насред масата, така че да ги виждат всички. Върху осем нямаше никакви знаци и двамата кандидати се съгласиха, че трябва да бъдат обявени за недействителни. „Картрайт трябваше да бъде пратен на електрическия стол“ и „Никой адвокат не бива да заема държавна служба“, също бяха отхвърлени набързо. От останалите шест бюлетини срещу имената имаше знаци, които не бяха кръстчета, но тъй като гласовете бяха разделени поравно, кметът предложи да ги смятат за действителни. И Джими, и Том провериха шестте бюлетини и не сметнаха за необходимо да оспорят логиката на Холбърн.
Тъй като и след това малко отклонение никой от двамата кандидати не получи преднина, кметът даде зелена светлина и пълното преброяване на бюлетините започна. Купчинките от по сто бюлетини отново бяха наредени по масите и Нат и Флечър се опитаха да видят от разстояние дали са изгубили, или са спечелили достатъчно гласове, за да си сменят през следващите четири години визитните картички.
Когато броенето най-после приключи, секретарят на избирателната комисия подаде на кмета листче, върху което бяха написани две цифри. Не се наложи той да призовава към тишина: всички тръпнеха да чуят резултата. Старецът вече и не мислеше да се връща на сцената и само обяви, че републиканците са победили с три хиляди и деветнайсет гласа срещу две хиляди деветстотин и пет за демократите. После стисна ръката и на двамата кандидати, очевидно решил, че си е изпълнил задачата, а всички останали се опитаха да пресметнат какво означават тези цифри.
След броени мигове поддръжниците на Флечър скачаха радостно: бяха изчислили, че макар и в Медисън да са загубили със сто и четиринайсет гласа, в щата са спечелили с четири гласа. Кметът вече се бе отправил към кабинета си с мисълта, че си е заслужил обяда, когато Том го настигна. Обясни му колко важни са резултатите от гласуването в града и допълни, че от името на кандидата, чийто предизборен щаб оглавява, настоява бюлетините да се преброят повторно.
Холбърн се върна бавно в залата, където бе посрещнат с бурни възгласи: „Повторно преброяване, повторно преброяване!“, и без да се допитва до избирателната комисия, оповести, че още от самото начало е смятал бюлетините да бъдат преброени още веднъж.
Мнозина от преброителите, които също бяха започнали да си събират багажа и да се разотиват, побързаха да се върнат по местата си. Флечър изслуша внимателно онова, което Джими му пошушна на ухото. Помисли-помисли и отсече твърдо:
— Не.
Джими му бе обяснил, че кметът няма право да разпореди второ преброяване, тъй като именно той, Флечър, е загубил в Медисън и само губещият кандидат може да поиска такова нещо. На другата сутрин в уводната статия на „Вашингтон Поуст“ се казваше, че Холбърн е превишил правомощията си и в друго: Нат е победил противника си с повече от един процент, при което повторното преброяване също става излишно. Авторът на статията обаче признаваше, че ако кметът е отхвърлил искането, вероятно е щяло да се стигне до размирици, да не говорим пък за безкрайните съдебни дела, които е нямало да отговарят на духа на предизборната кампания и на двамата.
Купчинките с бюлетини бяха преброени втори, после и трети път, сетне бяха проверени. Така бе установено, че в три от тях има по сто и една бюлетини, а в четвърта — само деветдесет и осем. Секретарят на избирателната комисия не потвърди резултата, докато не се увери, че цифрите, получени със сметачната машинка и при ръчното преброяване, съвпадат. След това той отново тикна в ръката на кмета листче с две нови цифри, които той да огласи.
Холбърн прочете новия резултат: три хиляди двайсет и един гласа за Картрайт и две хиляди деветстотин и пет за Давънпорт, така че сега демократите водеха едва с два гласа.
Том веднага поиска още едно преброяване, макар да знаеше, че няма право. Подозираше, че след като преднината на Флечър се е стопила, кметът трудно ще му откаже. Стискаше палци, докато секретарят на избирателната комисия съветваше стареца как да постъпи. Каквото и да му каза, кметът кимна и пак се отправи към микрофона.