— Подозирам, че ако обединим познанията си…
— Накрая само ще съжаляваме.
— В смисъл? — попита Ани.
— Щом двамата са решили да не го обсъждат дори с нас, значи си имат основателна причина.
— И ние е по-добре да си мълчим, така ли?
Су Лин кимна.
— Особено след всичко, което се струпа на мама.
— И което със сигурност ще изживее свекърва ми — допълни Ани.
Су Лин се усмихна и се изправи. Погледна етърва си право в очите.
— Дано само двамата не се кандидатират за президент, тогава вече истината неминуемо ще излезе наяве.
Ани кимна.
— Ще се върна първа — рече Су Лин, — така никой няма да разбере, че този разговор се е състоял.
— Успя ли да хапнеш нещо? — попита Нат.
Су Лин така и не можа да отговори — мъжът насочи вниманието си към кмета, който отново се бе появил и стискаше в дясната си ръка лист хартия. Сега изглеждаше много по-спокоен, отколкото когато се бе отправил към кабинета си. Излезе в средата на залата и се разпореди веднага да започне поредното преброяване на бюлетините. Доволният израз върху лицето му се дължеше не на добрия обяд и на още по-доброто вино — старецът бе пропуснал обяда, за да се свърже по телефона с Министерството на правосъдието във Вашингтон и да се посъветва с министъра какво да правят, в случай че гласовете са изравнени.
И този път преброителите бяха както винаги усърдни и прилежни и след четирийсет минути обявиха, че резултатът е същият: еднакъв брой гласове, подадени за двамата кандидати.
Кметът прочете още веднъж факса на министъра и за всеобща изненада оповести, че бюлетините трябва да се преброят още веднъж — това само потвърди, че са се озовали в задънена улица.
След като секретарят на избирателната комисия го съобщи на Пол Холбърн, той помоли двамата кандидати да дойдат с него и си запроправя път към сцената. Доловил погледа на Нат, Флечър само вдигна рамене. Насъбралите се изгаряха от нетърпение да научат какво решение е било взето и бързо отстъпиха, за да сторят път на тримата — все едно Мойсей бе допрял тоягата си до водите на Медисън.
Кметът се качи на сцената, следван по петите от двамата кандидати. Спря в средата, Флечър застана отляво, а Нат отдясно: според политическите си убеждения. Холбърн изчака малко, докато върнат микрофона горе на сцената, и се обърна към насъбралите се, които въпреки дългото чакане бяха все така много.
— Госпожи и господа, по време на обедната почивка се възползвах от възможността да се свържа по телефона с Министерството на правосъдието в столицата Вашингтон и да се посъветвам как да постъпим, в случаи че кандидатите са получили еднакъв брой гласове. — След тези думи в залата се възцари тишина, нещо, което не се беше случвало, откакто я бяха отворили в девет часа сутринта. — Получих подписан от министъра факс — продължи кметът, — с който се потвърждава какво следва да направим по закон.
Някой се изкашля, звук, който в гробната тишина прозвуча така, сякаш е изригнал Везувий. Известно време Холбърн помълча и пак се взря във факса, пратен от министъра на правосъдието.
— Ако при преброяване на бюлетините в изборите за губернатор три поредни пъти се установи, че някой от кандидатите е получил повече гласове, той следва да се обяви за победител, колкото и малка да е тази преднина. Но ако три поредни пъти се окаже, че кандидатите са получили еднакъв брой гласове, изходът от изборите… — Кметът отново замълча, но сега не се изкашля никой. — Та изходът от изборите трябва да се реши чрез жребий.
Всички заговориха в хор — обсъждаха какво точно означава тази разпоредба — и трябваше да мине доста време, та кметът да продължи.
Той отново изчака да се възцари пълна тишина, после извади от джобчето на жилетката си сребърна монета от един долар. Закрепи я върху палеца си и погледна двамата кандидати, сякаш чакаше одобрението им. И двамата кимнаха.
Единият каза:
— Ези.
Всъщност открай време си избираше само „ези“.
Кметът кимна едва доловимо и метна монетата високо във въздуха. Всички загледаха как тя се изкачва и пада още по-бързо, докато накрая заподскача по сцената и тупна в нозете на Холбърн. И тримата се вторачиха в трийсет и петия президент, който ги погледна отдолу.
Кметът вдигна монетата и се извърна към двамата кандидати. Усмихна се на мъжа, застанал отдясно, и рече:
— Разрешете, господин губернатор, да съм първият, който ви поздравява.