— На всяка цена — обеща момчето.
Книга втора
Изход
10.
— Ще се кандидатираш ли за председател? — попита Джими.
— Още не съм решил — отвърна Флечър.
— Всички смятат, че ще го направиш.
— Точно там е проблемът.
— Баща ми държи да се кандидатираш.
— А майка ми — не — рече другото момче.
— Защо? — учуди се Джими.
— Според нея в последния клас трябва да се готвя за кандидатстването в Йейлския университет.
— Но ако станеш председател на ученическия съвет, сто на сто ще те приемат. Виж, на мен ще ми бъде доста трудно да вляза.
— Я не се занасяй! Баща ти има дебели връзки — ухили се Флечър.
— А Ани какво мисли? — поинтересува се Джими, без да обръща внимание на последните му думи.
— Каквото и да реша, тя ще ме подкрепи.
— В такъв случай може би аз трябва да стана решаващият фактор.
— В смисъл?
— Ако искаш да спечелиш, трябва да ме назначиш за шеф на предизборния щаб.
— О, тогава със сигурност шансовете ми ще скочат главоломно — прихна другото момче. Джими грабна една от възглавниците по канапето и я метна по него. — Всъщност ако наистина искаш да скрепиш победата ми, си предложи услугите на най-големия му съперник и оглави неговия предизборен щаб — допълни Флечър и хвана във въздуха възглавницата.
Лудориите им бяха прекъснати от бащата на Джими, който влезе при тях в стаята.
— Може ли за малко, Флечър?
— Разбира се, господине.
— Ела да си поприказваме в кабинета.
Флечър веднага стана и последва сенатора, който излезе от стаята. Погледна назад към Джими, той обаче само сви рамене. Флечър се притесни дали не е направил нещо.
— Седни, де — покани го Хари Гейтс и се разположи зад писалището. Помълча, помълча и добави: — Направи ми една услуга, Флечър.
— На ваше разположение съм, драги ми господине. Направо не знам как да ви се отплатя за всичко, което сте сторили за мен.
— Изпълни онова, за което се бяхме споразумели — отбеляза сенаторът. — От три години Джими е сред първенците на випуска, но ако не беше ти, и досега щеше да е сред двойкаджиите.
— Много мило от ваша страна, но…
— Такава е голата истина. Сега единственото, което искам, е синът ми да влезе в Йейлския университет.
— То и аз не съм много сигурен, че ще вляза, не знам как бих могъл да помогна на Джими.
Сенаторът не му обърна внимание.
— Политически пазарлъци, момчето ми.
— Не ви разбрах, господине.
— Ако оглавиш ученическия комитет, в което не се и съмнявам, първото, което трябва да направиш, е да посочиш свой заместник. — Флечър кимна. — А това със сигурност ще наклони везните, когато приемната комисия в Университета в Йейл решава кого да одобри за последните няколко места.
— Убедихте ме, поне при мен наклонихте везните.
— Благодаря ти, Флечър. Признателен съм ти, но не споменавай пред Джими какво сме си говорили.
Веднага щом се събуди на другата сутрин, Флечър отиде в съседната стая и приседна в края на леглото на своя приятел.
— Дано имаш основателна причина да ме будиш — рече момчето. — Тъкмо сънувах Дейзи Холингсуърт.
— Гладна кокошка просо сънува — засмя се Флечър. — Половината отбор по американски футбол е хлътнал до уши по нея.
— Та защо ме будиш?
— Реших да се кандидатирам за председател на ученическия съвет и не ми трябва шеф на предизборния щаб, който се излежава до обяд.
— Баща ми ли те убеди?
— Косвено. — Той замълча. — Кой според теб ще ми бъде основен съперник?
— Стив Роджърс — отвърна без колебание другото момче.
— Защо точно Стив?
— Защото се прави на голям отворко. Ще предложат него, само и само председател да не става прилежният зубрач. Нещо от сорта на Кенеди срещу Стивънсън.
— Нямах представа, че знаеш значението на думата „прилежен“.
— Без майтап, Флечър — рече Джими, после се претърколи и стана от леглото. — Ако искаш да победиш Роджърс, бъди готов на всичко, ще те изправят пред всякакви предизвикателства. Според мен трябва да започнем със закуска с баща ми — в началото на всяка избирателна кампания той задължително свиква своите помощници на закуска.
— Нима някой ще дръзне да ти се противопостави? — попита Даян Култър.
— Който и да ми се противопостави, ще го победя.
— А Нат Картрайт?
— От него не ме е страх, всички знаят, че е любимецът на директора и ако го изберат, ще му играе по гайдата. Така поне твърдят моите привърженици.
— Да не забравяме и как постъпи със сестра ми.
— Мислех, че е хвърлил око на теб. Не съм и подозирал, че познава Триша.