— Благодаря ви, господин Андерсън — бе единственото, което Нат се сети да каже.
В осем часа всички ученици вече бяха заели местата си. В залата влезе главният възпитател и както го изискваше правилникът, те станаха на крака. Нат се опита да отгатне по лицето на господин Андерсън какви са резултатите от изборите, но и японец би му завидял за непроницаемото изражение.
Той отиде насред сцената и прикани учениците да седнат. Всички бяха затаили дъх, нещо, което се случваше рядко на общо събрание на училището.
— Трябва да ви съобщя — подхвана главният възпитател, — че в седемдесет и пет годишната история на „Тафт“ това са най-оспорваните избори за председател на ученическия съвет. — Нат усети, че дланите му са потни, но се опита да запази спокойствие. — Ето и резултатите: за Нат Картрайт са подадени сто седемдесет и осем гласа, а за Ралф Елиот — сто осемдесет и един.
Половината ученици скочиха на крака и извикаха победоносно, другите продължиха да седят и да мълчат. Нат се изправи, отиде при Елиот и протегна ръка.
Новият председател на ученическия съвет не я пое.
Макар и всички да знаеха, че резултатите ще бъдат оповестени чак в девет часа, залата беше пълна много преди в нея да влезе директорът.
Флечър беше седнал на последния ред и бе навел глава, Джими пък гледаше право пред себе си.
— Трябваше всеки ден да ставам по-рано — отбеляза Флечър.
— Аз пък трябваше да ти счупя крака — подметна неговият приятел.
Придружаван от свещеника, директорът тръгна с маршова стъпка по пътеката между редовете, сякаш да покаже, че сам Бог е благословил новия избраник за председател на ученическия съвет в „Хочкис“. Застана отпред на сцената и се прокашля.
— Ето резултатите от изборите за председател на нашия съвет — оповести господин Флеминг, — за Флечър Давънпорт са гласували двеста и седем души, за Стив Роджърс — сто седемдесет и трима. И така, новият председател на училищния съвет е Флечър Давънпорт.
Флечър веднага стана и отиде да се ръкува със Стив, който му се усмихна сърдечно — изглеждаше така, сякаш е изпитал огромно облекчение. Флечър се обърна и видя, че на входа стои сенатор Хари Гейтс, който кимна с уважение на новия председател.
— Човек никога не забравя първата си победа на избори — беше единственото, което каза сенаторът.
И двамата не обърнаха внимание на Джими, който скачаше, безсилен да сдържи радостта си.
— Убеден съм, че знаете, драги ми господине, кой ще ми бъде заместник — отвърна Флечър.
11.
Майката на Нат очевидно беше единственият човек, който не бе разочарован, задето синът й не е избран за председател на училищния съвет. Според нея така момчето щеше да посвети цялото си внимание на уроците. Ако беше видяла колко усърдно се труди синът й, сигурно нямаше да се притеснява толкова. Дори на Том му беше трудно да откъсне Нат от учебниците за повече от пет-десет минути, освен ако не го викаше за всекидневния му осемкилометров крос. Но дори и след като счупи училищния рекорд на бягане на дълги разстояния, Нат си позволи да празнува само някакви си час-два.
Бъдни вечер, Коледа, Нова година бяха за Нат дни като всички останали. Той пак не излизаше от стаята и не се разделяше с учебниците. Майка му се надяваше да си почине мъничко, когато отиде да погостува в края на седмицата на Том в Симсбъри. И Нат наистина си даде малка почивка — Учеше само по два часа сутрин и по два следобед. Том беше признателен на приятеля си, че настоява и той да зубри с него, макар и да отказа да го придружи на всекидневния крос. На Нат му се струваше забавно, че може да пробяга задължителните осем километра, без да напуска имението на Том.
— Писмо от поредното ти гадже ли? — попита той на другата сутрин, когато слязоха да закусят и Том посегна да отвори плика.
— Де да беше от гадже! — отвърна другото момче. — А то е от господин Томпсън — пита дали да ме включи при разпределянето на ролите за „Дванайсета нощ“.
— Ще участваш ли? — поинтересува се Нат.
— А, не. Това е по-скоро по твоята част. Аз съм роден за продуцент, не за изпълнител.
— Стига да бях сигурен, че ще ме приемат в Йейлския университет, с удоволствие щях да участвам в постановката, но още не съм завършил есето.
— А аз моето не съм го и започвал — призна си Том.
— Коя от петте теми си избрал? — поинтересува се другото момче.
— Бойните действия по долното течение на Мисисипи по време на Гражданската война — отвърна приятелят му. — А ти?