— Извинявайте, господине — рече момчето.
Господин Томпсън скочи на сцената, усмихна му се и изшушука:
— Трябва да отбележа, че ако си смятал да се правиш на непревземаем, Нат, се издъни с гръм и трясък. Сега вече всички ще те мислят за по-достъпен и от проститутка в казино в Лас Вегас. Сигурно ще ти бъде интересно да научиш, че догодина ще поставяме „Укротяване на опърничавата“, тази пиеса вероятно щеше да ти подхожда повече. Ако се беше родил една година по-късно, целият ти живот щеше да протече съвсем различно. Въпреки всичко ти пожелавам успех с госпожица Армитидж.
— Момчето трябва да бъде изключено — отсече господин Флеминг. — Само си е виновно.
— Но, господин директоре — възрази Флечър, — Пирсън е само на петнайсет години, освен това се е извинил веднага на госпожа Апълярд.
— То оставаше и да не се извини! — възкликна свещеникът, който до този миг се бе въздържал да изказва мнение.
— При всички положения — продължи директорът и се надигна иззад писалището, — представяш ли си как ще се отрази на дисциплината в училището, ако се разчуе, че някой е наругал жена на преподавател и му се е разминало?
— Нима бъдещето на момчето ще бъде заложено на карта само защото то е изрекло думата „проклетия“?
— Такива са последиците от лошите обноски — натърти директорът, — така поне ще сме сигурни, че Пирсън ще си вземе поука.
— Но каква ще бъде тази поука? — не се даваше Флечър. — Че човек не бива да допуска в живота си и най-малката грешка или че не бива да ругае?
— Защо защитаваш толкова яростно Пирсън?
— В първото слово, което съм ви чул да държите, господин директоре, казахте, че само страхливците се спотайват, ако се сблъскат с несправедливост.
Господин Флеминг погледна свещеника, който продължи да мълчи. Помнеше прекрасно словото — всъщност всяка година посрещаше новите ученици с едни и същи думи.
— Разрешете да ви задам един дързък въпрос — каза Флечър и се извърна към свещеника — доктор Уейд.
— Слушам — рече той така, сякаш се защитаваше.
— Идело ли ви е някога да наругаете госпожа Апълярд? Защото на мен ми се е искало много пъти.
— Точно там е работата, Флечър, ти си се въздържал. А Пирсън не го е направил и трябва да бъде наказан.
— Щом наказанието е да го изключите, уважаеми господине, аз ще се оттегля от поста председател на ученическия съвет, защото в Библията се казва, че помислите са не по-малко зло от делата.
И двамата мъже го погледнаха невярващо.
— Не говори така, Флечър! Със сигурност си даваш сметка, че ако го направиш, това ще намали шансовете да те приемат в Йейлския университет.
— Ако допусна това да влияе върху постъпките ми, значи не съм достоен да вляза там.
И двамата бяха изумени от думите му и известно време мълчаха.
— Не стигаш ли до крайности, Флечър? — възкликна накрая свещеникът.
— Не, господин Уейд, за момчето, което искате да накажете, това не са крайности. Нямам намерение да стоя със скръстени ръце и да гледам безучастно как този ученик бива жертван на олтара на жена, която изпитва удоволствие да тормози малки деца.
— И ти ще напуснеш председателския пост в ученическия съвет само и само за да защитиш Пирсън? — изненада се директорът.
— Не го ли направя, господин директоре, ще извърша горе-долу същото, за което вашето поколение е било обвинявано по времето на Маккарти.
И този път последва дълго мълчание. Най-сетне свещеникът изрече тихо:
— Момчето лично ли се е извинило на госпожа Апълярд?
— Да, господине — потвърди Флечър, — освен това й е написало и писмо.
— В такъв случай може би ще бъде достатъчно до края на учебната година да бъде на изпитателен срок — предложи Директорът и погледна свещеника.
— И до следващо нареждане да бъде лишен от всички привилегии, включително от домашен отпуск.
— Как мислиш, Флечър, такъв компромис приемлив ли е? — вдигна вежда директорът.
Беше ред на момчето да замълчи.
— Трябва да се научиш да живееш с компромиси — обърна се към него свещеникът, — ако се надяваш да успееш като политик.
Той продължи да мълчи.
— Съгласен съм с вас, доктор Уейд — рече накрая, сетне се извърна към директора и добави: — А на вас съм признателен за снизхождението.
— Благодаря ти, Флечър — каза господин Флеминг, след което председателят на ученическия съвет стана от стола и излезе от директорския кабинет. — Такава мъдрост, смелост и убеденост се срещат рядко при възрастни — промълви тихо директорът, след като вратата се затвори след Флечър, — камо ли при едно дете…