Нат изчака той да си тръгне от аудиторията, после събра учебниците и се изправи.
— Кой беше онзи, дето все се извръщаше и те зяпаше? — попита Ребека, докато вървяха към кафенето.
— Казва се Ралф Елиот — рече й той. — Бяхме съученици в „Тафт“, но ми се стори, че гледа теб, а не мен.
— Много е красив — отбеляза момичето и се подсмихна. — Прилича ми малко на Джей Гетсби. Това ли е момчето, за което господин Томпсън все повтаряше, че от него щял да излезе чудесен Малволио?
— Да. Ако не ме лъже паметта, Томо каза, че Елиот е направо роден за ролята.
Докато обядваха, Ребека настоя Нат да й разкажел още нещичко за Елиот, той обаче отвърна, че нямало какво толкова да й разказва — непрекъснато се опитваше да смени темата. Каза си, че е готов да се примири с присъствието на Ралф Елиот в същия университет, ако това е цената да бъде заедно с Ребека.
Елиот не дойде на лекцията следобед, посветена на испанското влияние в колониите, и вечерта, когато отиде да изпрати Ребека до стаята й, Нат почти бе забравил за дразнещото присъствие на отколешния си съперник.
Женското общежитие беше в южния край на студентското градче и възпитателят на Нат го бе предупредил, че по правилник момчетата не могат да ходят там, след като се стъмни.
— Който е писал правилника, явно е смятал, че студентите правят любов само по мръкнало — отбеляза Нат, докато лежеше на единичното легло до Ребека.
Тя се засмя и си облече пуловера.
— А това означава, че през пролетния семестър можеш да стоиш тук чак до девет часа — отбеляза момичето.
— Струва ми се, че пак по правилника след летния семестър ще мога да стоя при теб по цяла нощ — вметна Нат, без да дава повече обяснения.
С облекчение установи, че през първия семестър почти не се натъква на Елиот. Съперникът му не се вълнуваше от кросове и надбягвания, от театър и музика, затова Нат се изненада, когато последната неделя от семестъра го завари да приказва пред параклиса с Ребека. Още щом се приближи, Елиот побърза да се махне.
— Какво иска? — попита младежът така, сякаш се отбраняваше.
— Обясняваше как според него може да се подобри работата на студентския съвет. Кандидатирал се е за представител на първокурсниците и питаше дали и ти смяташ да го направиш.
— Не, не смятам — отсече твърдо Нат. — Приключих с изборите.
— Жалко — въздъхна Ребека и го стисна за ръката, — знам, че мнозина от първокурсниците се надяват да се кандидатираш.
— За нищо на света, докато и Елиот се мотае тук — отвърна той.
— Защо го мразиш толкова много? — попита Ребека. — Само защото те е победил в онези тъпи ученически избори ли? — Нат загледа как застанал малко по-встрани, Елиот разговаря с неколцина студенти: същата неестествена усмивка и без съмнение същите щедри обещания. — Ами ако се е променил? — възкликна момичето.
Нат не си направи труда да отговаря.
— Точно така — отбеляза Джими, — първите избори, на които можеш да се кандидатираш, са за представител на първокурсниците в студентския съвет на Йейлския университет.
— Мислех първата година да пропусна изборите и да хвърля всичките си сили в учението — напомни Флечър.
— Не можеш да поемаш такъв риск — заяви приятелят му.
— Защо? — възкликна другият младеж.
— Защото според статистиката, ако в първи курс те изберат в студентския съвет, почти е сигурно, че след три години ще станеш негов председател.
— Ами ако не искам да ставам председател? — ухили се Флечър.
— Сигурно и Мерилин Монро не е искала да печели „Оскар“ — отвърна Джими и извади от джоба си някаква брошура.
— Това пък какво е?
— Правилникът на първокурсниците — издаден е в хиляда двайсет и една бройки.
— Както виждам, пак си подхванал кампанията, без да се допиташ до кандидата.
— Видях се принуден да я започна, само това оставаше, да седя със скръстени ръце и да те чакам да се наумуваш. Проведох малко проучване и установих, че нямаш почти никакви шансове да те изберат в студентския съвет, ако не се явиш на дебатите на първокурсниците, насрочени след месец и половина.
— И защо да нямам шансове? — учуди се Флечър.
— Защото само тогава всички от първи курс се събират в една аудитория и имат възможност да изслушат един по един кандидатите.
— А как те включват в дебатите?
— Зависи от мнението ти по обсъждания въпрос.
— И какъв е този въпрос?
— Радвам се, че започваш да се палиш, защото това е следващият ни проблем. — Джими извади от джоба си листовка.
Предложение: Щатите да прекратят войната във Виетнам.