— Не виждам никакъв проблем — отбеляза другото момче.
— С удоволствие ще говоря против такова предложение.
— Точно това му е лошото — заяви Джими. — Който се обяви против войната, се превръща в история, дори да изглежда като Кенеди и да говори като Чърчил.
— Но ако защитя добре становището си, вероятно ще решат, че съм достоен да ги представлявам в студентския съвет.
— Колкото и да си убедителен, Флечър, това пак ще си бъде живо самоубийство, защото почти всички в студентското градче са против войната. Остави да го направи някой ненормалник, който и бездруго не ламти да влезе в съвета.
— Както ми го описваш този ненормалник, това май съм аз, пък и смятам…
— Пет пари не давам какво смяташ — прекъсна го Джими.
— Единственото, което ме вълнува, е да те изберат.
— Ти нямаш ли съвест бе, човек?
— Откъде да я имам! — възкликна другото момче. — Баща ми е политик, майка ми продава недвижими имоти.
— Въпреки твоя прагматизъм не мога да се насиля и да подкрепя подобно предложение.
— Тогава си обречен до гроб да дремеш над книгите и да държиш ръката на сестра ми.
— Защо не! — възкликна Флечър. — Още повече че както гледам, теб не те бива да завържеш с жена връзка, която да трае повече от едно денонощие.
— Джоана Палмър е на друго мнение — подсмихна се Джими. Флечър също се засмя.
— Ами другата ти приятелка, Одри Хепбърн, де. Отдавна не съм я виждал в студентското градче.
— Аз също — рече второто момче. — Но е въпрос само на време да запленя сърцето на госпожица Палмър.
— Гладна кокошка просо сънува.
— Ах, ти, невернико! В най-скоро време ще се наложи да ми се извиняваш! Предричам, че това ще стане още преди пагубния ти принос в студентската дискусия.
— Джими, няма да ме накараш да променя мнението си! Дори и да участвам в дебатите, то ще е, за да се обявя против предложението.
— Само ми усложняваш живота, Флечър. Е, едно е сигурно, организаторите ще се радват, ако се включиш и ти.
— Защо? — учуди се приятелят му.
— Защото досега не са намерили студент, който да става за съвета и да се обявява против прекратяването на войната във Виетнам.
— Сигурна ли си? — попита едва чуто Нат.
— Да, сигурна съм — потвърди Ребека.
— В такъв случай трябва да се оженим незабавно — рече младежът.
— Защо? — попита тя. — Живеем през шейсетте години, във времето на „Бийтълс“, на тревата, на свободната любов! Защо да не направя аборт?
— Това ли искаш? — учуди се Нат.
— И аз не знам какво искам — призна си момичето. — Разбрах едва днес сутринта. Трябва ми време да помисля.
Той я хвана за ръката.
— Ако искаш, съм готов да се оженя още днес за теб.
— Знам, знам — увери го Ребека и му стисна ръката, — но това ще предопредели целия ни живот занапред. Не бива да взимаме прибързани решения.
— Да де, но аз нося отговорност пред теб и детето.
— Аз пък трябва да помисля за бъдещето си — възрази тя.
— Дали да не кажем на родителите си, да видим те на какво мнение са!
— И дума да не става — извика Ребека. — Майка ти ще настоява да се венчаем още днес следобед, а баща ми ще цъфне в университета с пушка в ръка. Не, обещай ми, че няма да казваш на никого, че съм бременна. Най-вече на родителите ни.
— Но защо? — настоя Нат.
— Защото има още нещо…
— Докъде стигна със словото?
— Току-що приключих с първата чернова — отвърна бодро-бодро Флечър — и с радост мога да ти съобщя, че след нея ще стана най-мразеният студент в университета.
— Само ми усложняваш задачата…
— Крайната ми цел е да я направя невъзможна — призна си второто момче. — Между другото, кой ще ни бъде опонент?
— Някакво момче на име Том Ръсел.
— Какво научи за него?
— Завършил е „Тафт“.
— Значи вече сме с едни гърди пред него — ухили се Флечър.
— Де да беше така! — възкликна Джими. — Снощи го срещнах в кафене „Мори“ и трябва да ти кажа, че е много умен и всички се въртят около него. Не знам човек, който да не го харесва.
— Няма ли да ми кажеш нещо, което да е в наша полза?
— Ще ти кажа, разбира се: тоя Том си призна чистосърдечно, че изобщо не му се участва в дебатите. Предпочитал да подкрепи друг кандидат, стига той да му допаднел. Смята, че по го бива да организира кампании, отколкото да бъде водач.
— Защо тогава не го поканиш в нашия щаб! — възкликна Флечър. — Продължавам да си търся човек, който да ми организира кампанията.
— Колкото и да ти е странно, той предложи на мен да се заема с това — вметна приятелят му.
Флечър го изгледа.
— Ама наистина ли?
— Да, наистина — потвърди Джими.
— Значи не е за подценяване. — Известно време той мълча. — Дали довечера да не прегледаме словото? Тъкмо ще ми кажеш дали…