Пред входа имаше камера. Но с ограничен периметър на видимост, тъй като беше статична. Ако застанеш на площадката точно под нея, щеше да влезеш в периметъра й. Но по една трета от дясната и от лявата страна на двора не влизаха в сектора й, включително и готвачът на шишчета заедно с мангала. А това беше още един плюс.
Чу се някакво Странно тракане, „красавиците “ кой знае защо не бързаха, а боецът на площадката пред входа невероятно бавно разтегли устата си в усмивка… Какъв е проблемът? Аха, да, всичко е ясно!
„Контролирайте физиологията си! Вече сме изтъкани от опитност, престанете… “
Само че физиологията му не се подчиняваше. Сърцето му подскочи в ушите, кръвта му се сгъсти и започна бавно да пулсира в слепоочията му, а времето се разтегляше като ластик. Краката му се вдървиха и всяко движение му струваше огромно усилие. Но общо взето, нещата бяха наред; защото, когато краката ти са вдървени, все пак беше по-добре, отколкото да са омекнали. А това не беше маловажно. И като цяло бе в състояние да действа. Не се страхуваше. Беше концентриран върху физиологията си, контролираше параметрите й и изобщо не се боеше…
Това са откъси от книгата на един негодник. Според мен описанието е много вярно както в единия, така и в другия случай.
Ако не изпадаме в подробности, можем да кажем, че организмът ни реагира на смъртната опасност сам, извън волята ни и независимо от нашата цивилизационна същност. И реагира много правилно.
„Добре, а какво общо има с всичко това подаръкът?“, ще попитате вие. Какво представлява този подарък? Ами преценете сами. Ако отхвърлите всички излишни неща, основният принцип се очертава много ясно. Природата е заложила в нас древния механизъм за възприемане на смъртна опасност. Именно за възприемане, а не за реакция! Реакцията на опасността вече си е ваша лична работа. Този механизъм значително забавя течението на времето за самите нас. Дори може да се каже, че ни премества в друго времево измерение. По този начин, за разлика от хищниците, които в такива случаи се ръководят от ограничен брой рефлекси, на нас ни се дава огромното предимство във вид на предоставена свобода на избор за по-нататъшните ни действия…
Оф, много се разприказвах, нали? Но какво да се прави, все пак съм завършил висше образование, навремето съм учил психология, и то не по Фройд и по Изард, а на практика и предимно в практическите й аспекти. Тъй че понякога се отплесвам като онзи христоматиен тип Остап.
Защо вплетох цялата тази абракадабра в основния контекст ли? Ами за да демонстрирам нагледно каква е разликата между майстора и специалиста. Обърнете внимание, че тук не става дума за обикновени нормални хора, които просто временно са адаптирани към войната, а повечето в района на бойните действия са точно такива… Разглеждаме само две категории — майстори и специалисти. Защото тук и по-нататък вече ще става дума за мен, за хората, с които работя, и за тези, които реално ни противостоят. А ние — всички, които изброих в последното изречение — малко се различаваме от обикновените хора. И някои неща, които ще кажа по-нататък, могат да се сторят ужасни на един нормален човек, докато за нас те са ежедневие…
Да, тъкмо се сетих за войнишкия номер от серията „опаля, пипнах те!“.
Сигурно всички знаят какво означава походна охрана и няма нужда да припомням това. Но ако се налага, ще обясня накратко и елементарно: от основните сили, които се придвижват или се извършва някакъв друг вид придвижване в зоната на бойните действия, се отделя една бойна единица, наречена походна охрана. Например от батальона се отделя основен походен стражеви отряд, наброяващ един взвод, а от ротата — едно патрулно отделение. Лично аз обикновено съм си имал работа точно с отделение, а не с взвод. Такава е спецификата на локалните войни, при нас се придвижват предимно групи с числеността на батальони и още по-малки формирования и не е прието да маршируват цели полкове.
Задачата на едно такова отделение е своевременно да открие стаения противник и да предупреди за внезапно нападение срещу основните сили, които се движат малко по-назад.
Ето как става това на практика. Пред основните сили се движи един БТР, или един „бардак“ — бойна разузнавателна патрулна кола, в която има между петима и седмина кретени. Те изминават известно разстояние, скачат на земята, оглеждат местността, старшият докладва по радиостанцията, че е чисто, и продължават нататък. Или пък си се движат само пеша и оглеждат всеки квадратен метър в най-удобните за засада места — стеснения на пътя, долинки, гъста непрогледна растителност и тъй нататък…