Не, не ми се беше привидяло. Вярно, не можах да видя добре чертите на лицето, тъй като дори с бинокъла го гледах от около тридесетина метра, но фигурата, походката и маниерите напълно съвпадаха…
Той също беше дребен като мен. Имаше същия профил във военното дело, какъвто преди време имах и аз. И изобщо двамата с него много си приличахме. Дори бих казал, че той беше моето несъстояло се пребиваване от другата страна. И макар че с него не бяхме приятели, а просто се бяхме виждали няколко пъти по служебна линия и на два пъти бяхме участвали в съвместни операции, просто беше невъзможно да забравиш човек, е когото в много отношения имаш толкова потресаваща прилика.
Общо взето, разпознах Вася Крюков.
Е, щом сме стигнали дотук, тогава нека да кажа няколко думи за себе си. И без това рано или късно ще се наложи да ви обясня как съм се докарал до този начин на живот.
Ако някой се чуди какъв съм всъщност по националност, веднага ще му отговоря, че съм руснак. Или поне доскоро по всички социометрични показатели бях руснак и дори православен. Да, Илияс и Артур също са руснаци. Илияс беше Иля и дори не му се наложи да свиква кой знае колко с новото си име. В това отношение аз също извадих късмет, защото се казвам Руслан. Това е древно руско име, което се ползва с голяма популярност сред планинците.
Нали знаете, че има една хашлашка песен:
Аз бях разузнавач, изпратен да се бие,
а той писарушка в щаба беше.
Аз отговарях лично за Русия,
пък той с жена ми спеше…
Вярно, в случая писарят нямаше нищо общо, защото навремето и двамата с Вася бяхме офицери от военното разузнаване. А с моята жена не спеше писарят, а началникът на щаба на полка. Сиреч аз се сражавах криво-ляво във войната, а тя не скучаеше на обетованата земя. Но по принцип това не беше чак толкова свързано с развоя на събитията, макар че въпросното обстоятелство също може да бъде сложено в касичката на фактите, които повлияха на по-нататъшната ми съдба.
Роден съм в Садово — едно малко село, което се намира близо до магистралата Волгоград — Елиста. И в това село, и в околните чобански селища живеят чеченци. В този регион броят им се увеличи неимоверно след Първата чеченска война, когато надойдоха бежанци. Това също няма кой знае какво значение за развоя на събитията, но просто искам да кажа, че познавах маниерите на тези хора още от малък. В тях нямаше нищо лошо, бяха си съвсем нормални хватки за оцеляване…
Веднага щом се заселеха някъде, задължително подчиняваха на себе си по-голямата част от пиянстващото руско население, опъваха всички що-годе видни дами и установяваха порядките си навсякъде. Това ми беше близко по дух, защото има един естествен природен закон, който звучи горе-долу по следния начин: оцелява по-силният.
А в природата няма паритети. Та какъв паритет би могло да има между вълците и овцете? Вълците просто ядат овце и толкова… Но не налитат на мечки, защото те са по-силни. Страхуват се от тях и ги заобикалят. И това трябва да се смята за правилно, понеже хората Неслучайно казват „майката Природа“. А пък ние сме нейни деца. Само че някои от тези деца са нормални и живеят в съответствие с природните закони, а други са смахнати, опитват се да преиначат всичко, наричайки това хуманизъм, и по тази причина при тях нещата винаги се получават на терсене…
Спомням си, че в началото се възмущавах от поведението на комшиите ни, но по-късно, когато поотраснах, с покруса стигнах до извода, че не те са чак толкова лоши. А просто ние сме много слаби.
Защото бяхме тридесет пъти повече от тях. И ако руските мъже бяха силни духом и притежаваха жизнеспособност поне на половината от тази на вайнахите, в момента в Чечня щеше да цари мир. Гудер щеше да носи друго наименование — да речем, Горно Нанадолните, по алпийските поляни Феодоровци и Ивановци щяха да пасат крави, а когато децата, им се натъкнеха на почти напълно разрушени гробищни плочи, с почуда щяха да се взират в Странно звучащите имена Ваха и Исмаил например… Това не са мои: фантасмагории, просто правя аналогия. Ако чеченци-те бяха тридесет пъти повече от руснаците, всичко щеше да е- коч м: о обратното Москва щеше да се нарича Гудермес, а всички руснаци, до един щяха да работят в мините.
Но всичко това; са подробни разсъждения около темата. Да преминем по същество. По-нататък ще прескачам подробностите и ще разказвам почти под формата на тезиси, защото, ако описвам всичко в детайли, за това повествование ще са ми нужни много дни.
Общо взето, докато имах удоволствието да се бия на фронта, на обетованата земя моята съпруга доставяше удоволствие на началника на щаба, като се забавляваше с него. Или по-точно той се забавляваше с нея, защото девойката беше съвсем, млада и вятърничава, а този изпечен звяр беше минал и през огъня на войната, и през Кавминводи, и през какво ли още не.