Оказа се, че Фатих наистина е куриер, само че от онази категория преносвачи, които в развитите страни разнасят с колело колетчета и разни дребни битови неща. Фатих пренасяше телеграми, писма, предаваше устно какво иска местният най-главен арабин и понякога донасяше малки суми, с които се разплащаха еднократно за извършени акции. Никога не беше носил гювече от десет хиляди наведнъж. А пък големите пари минавали само през главния арабин и по принцип това ставало чрез банкови сметки. В момента просто никой не държал големи пари наръка, понеже нямало такива тъпанари.
— Добре. — Не се разстроих особено и продължих да го натискам. — Направи ми среща с този арабин. Тъкмо си търся някаква работа.
За няколко секунди събеседникът ми изпадна в крайно изумление, тъй като не знаеше как да реагира. Само си представете, че ви е заловил някакъв „дух“, който ви разпитва с нож в ръка и между другото, казва: „Я ме заведи при главнокомандващия на групировката ви, защото искам да работя за него“. Ха-ха…
— Да не би да имате много специалисти като мен? — Престанах да размахвам ножа и дори обух панталоните на жертвата си.
Исрапи ми отговори, че никога в живота си даже не е виждал нещо подобно… Е, разбира се, той се намираше под въздействието на впечатленията си, но предполагам, че момчето не беше далеч от истината и че те в действителност не разполагаха с много такива хора. Дори бих казал, че те бяха съвсем малко.
— Тогава какво те учудва? — постарах се да опростя максимално ситуацията. — Аз съм научен на всичка, майстор съм в специалността си, но за гази работа получавам мизерна заплата. И имам съвсем разбираемото желание да спечеля добри пари. Срещни ме с арабина и ще ти подаря живота.
Поглеждайки боязливо към ножа ми, Исрапи ме увери, че няма представа къде се намира този арабин и че той, както и много други амири, контактували с него чрез куриера… И изобщо ще е най-добре да се обърна към Шамил. Тъй като майсторските диверсии на парче били по неговата част. Шамил дори си имал диверсионно-разузнавателен батальон, в който работели няколко руснаци.
Знаех тези неща за Шамил, но разговорът ни ставаше безпредметен, защото той беше почти митична фигура. Мислих точно една минута и реших, че няма да имам повече полза от амира. Тоест и този път всичките ми усилия бяха напразни. Оставаше ми само да го застрелям и да го закарам при нашите, а за това щях да получа орден и извънредно повишение в звание. Поне щях да имам някаква файда… Явно Исрапи прочете присъдата си в очите ми, още повече че аз не се канех да крия нищо, и най-неочаквано изстреля:
— Мога да те срещна с Шамил. Ще отидем при него веднага, зная къде се намира.
Ще прескочим бързичко моите емоции и ще ви кажа, че продължих разговора си с обекта, докато все още не се бе окопитил. Шамил бил в селото, на десетина километра южно от тук. Оказа се, че Исрапи се видял с него вчера и вече изпълнявал поръчението му по своите канали. Сиреч търсел връзка с командира на граничната застава. Бяха сложили заставата преди две седмици и сега тя му пречела, защото Шамил бил свикнал да преминава оттам в Грузия и обратно. Имал си работа в Грузия, но не можел да пресече границата и това му било неприятно.
Естествено че е така… Аз също мразех някой да ми пречи да преминавам оттук и оттам. Само че познавах онзи командир — това беше Танка, така го наричаха зад гърба му. Той нямаше да вземе пари! Дори нещо повече — бях сред хората, които извършиха разузнаването по онези места, когато взеха решение да сложат там временната застава. Тя не беше стационарна, а я бяха нагласили нарочно като преграда — явно някой по върховете не се бе споразумял за заплащането на безпрепятственото скиторене през границата.
— Само че сам няма да можеш да се приближиш и на километър дотам! — заговори бързешком Исрапи, тъй като се боеше да не би да реша, че вече не ми е нужен. — Шамил е с отряда си, те са тридесет души, цяла гвардия!
И ми обясни, че всички подстъпи наоколо били под контрол и дори пиле не можело да прехвръкне дотам. Ако ги атакувала група, по-малка от взвод, щели да изтрепят всички за една минута, а ако ги нападнели по-мащабни сили, най-спокойно щели да се измъкнат през дефилето.
Общо взето, нямало как да се справя без него. Затова той ми бил много необходим!
— Сега ще ти инжектирам „серума на истината“. — Извадих от джоба на ръкава си една най-обикновена оранжева аптечка, в която нямаше нищо друго освен троен комплект промедол и една таблетка за дезинфекция на вода.