Загърбих всички емоции, преметнах се назад от изправено положение, подсякох го и в следващия миг се чу хрущене на прешлени. Счупих врата на баджанака си! Нямах време да извадя оръжието си и действах, без изобщо да се замислям, на автопилот. Ето какъв мръсен тип се оказа началникът. Излизаше, че аз му бях поднесъл всичко на тепсия: бях го посветил, бях му показал и му бях обяснил… Само да иде и да работи. А той бе преценил, че по принцип вече нямаше кой знае каква нужда от мен. Но ако трябва да се изразя по-точно, просто не искаше да дели парите.
Седнах и се замислих. Какво можех да направя сега? Всички видяха как двамата тръгнахме от базата. Нямах представа как той се канеше да обясни моето отсъствие, но явно това не беше проблем за него, тъй като той беше много опитен, врял и кипял боец, знаеше и умееше всичко. Е, по-точно вече не… Но аз нямаше как да обясня липсата му. Пък ако ще, да се изправя на челна стойка…
Отидох до автомобила, налях си вода в манерката от тубата и си взех един сандвич. Преди да тръгнем, се бяхме заредили с храна. Върнах се обратно. Открих още едно подходящо място, което се намираше съвсем близо до селото, на едно хълмче. Щеше да е безразсъдство, ако двамата с такъв едър човек като началника на щаба бяхме изпълзели там, но аз бях дребосък и се промъкнах като пепелянка покрай кладенец.
Лежах до мръкнало и наблюдавах. Имах доста голям опит в тези неща и за няколко часа разкрих напълно системата им на охрана и установих коя точно е къщата на командира.
Ще прескоча в разказа си дрямката с полузатворени очи, студената нощ и сутрешния студ сред росата, тъй като не ми беше за пръв път, пък ми се бяха случвали и по-лоши неща. Запълзях към селото, когато над Ичкерия започна да се стели предутринният полумрак. С очилата за нощно виждане вече не се различаваше нищо, а с просто око и с бинокъл още не се виждаше добре. Промъкнах се покрай гвардейците, които дремеха, оклюмали… Все пак това бяха последните часове преди сутрешната смяна и след нощното дежурство умората вече ги бе налегнала.
Влязох в къщата на командира, но не можах да се възползвам от вратата, тъй като на площадката пред нея будуваха трима души. Затова се промъкнах отзад. Две от вентилационните прозорчета бяха отворени, но те бяха толкова малки, че през тях можеше да се промуши само дете. Или някакъв недорасляк като мен. Заслушах се и установих, че зад едното прозорче спяха хора и там някой хъркаше, а зад другото нямаше никого.
И се промуших през това прозорче. Най-спокойно излязох в коридора и отворих вратата на стаята, от която се чуваше хъркането…
Постоях около пет минути, вторачен в спящия Шамил. Идентифицирането му не подлежеше на съмнение — едното му ходило липсваше, лицето му беше познато на целия свят, а брадата му стърчеше нагоре като на старец…
Можех да го бодна в сърцето с ножа и да изпълзя обратно. Само че сетне как щяха да ми повярват? Нямах с какво да го заснема, тъй като не носех камера. Освен това какво щях да обяснявам за убития началник на щаба…
Шамил спеше на пода, върху килима. На възглавницата до него имаше автомат. Взех го тихомълком, насочих го към лицето му и го потупах по рамото.
Той се събуди и се вторачи в мен. А аз се представих по правилата: лейтенант еди-кой си, военно разузнаване.
Ще пропуснем емоциите. Трябва да отбележа, че мъжът се владееше. Имаше направо невъобразимо самообладание. Вие как бихте реагирали, ако призори ви събуди някой „дух“ и ви се представи?
— Да не би там, на двора, всички да са измрели?
— Не, живи са.
— И не те видяха, така ли?
— Странен въпрос. Ако ме бяха забелязали, нямаше да съм тук.
— Вярно… Не бях виждал такива хора като теб… И какво ще правиш сега?
Обясних му, че мога да върша разни неща и че искам да спечеля много пари. Шамил се отнесе към това без особен ентусиазъм, понеже, както се досещате, обстановката не предразполагаше към такива емоции. Все пак, когато някой идва при теб да си търси работа и в същото време държи дуло под носа ти, това изобщо не предизвиква пристъп на радост.
Казах му, че още гази нощ ще реша проблема с граничарите и той спокойно ще може да иде при комшиите. Обещах му да го направя като промоция, безплатно. А пък за по-нататък ще се споразумеем.