След това оставих автомата върху възглавницата. И направих две крачки назад.
Един вид: това е, ваш съм. По принцип този жест беше рискован. Ако той имаше моите маниери и в същия този миг, гледайки ме най-спокойно в очите и без никакъв преход, изстреляше един откос в корема ми, моята кариера щеше да приключи дотук…
— Седни. — Шамил измъкна от купчината копринени възглавници една и я хвърли на килима пред себе си. — Я ми разкажи как смяташ да свършиш тая работа…
Всъщност това е цялата история. Така станах диверсант…
И тъй, разпознах Вася и малко се изненадах. Дали пък не беше се преквалифицирал? Какво правеше сред „контрите“? Ако на непосветените хора разликата между разузнаването и контраразузнаването им изглежда незначителна, всеки военен ще ви каже, че това са две абсолютно различни служби.
Всъщност за момента и без това беше трудно да изясня този въпрос, затова просто го загърбих и се пренастроих за наблюдение.
Контрите бяха само петима, двама се качиха в един джип „Нива“, а трима, сред които и Вася, влязоха в микробуса. И потеглиха.
— Ако се разделят, поемаш джипа — наредих на Артур през открехнатото стъкло. Той седеше зад волана на маз-дата. И се постарай да не те забележат. Че току-виж си помислили нещо лошо.
— Нe се притеснявай — кимна Артур. — Това го можем…
Оставихме мъжете да минат покрай нас, изчакахме, докато малко се поотдалечат, и предпазливо се лепнахме за тях. Те се разделиха още на първия разклон джипът пое някъде към покрайнините на града, а микробусът се устреми към дивизията. Така че и ние се разделихме, както се бяхме договорили…
В пълномощното за колата записах името на Артур, защото вече бях разбрал, че макар да не се справяше много добре с убийствата, беше умно момче и можеше да работи самостоятелно. А пък Илияс беше по-добре да го държа край себе си. Защото той имаше качества на отличен терминатор и майсторски боравеше с ръцете и с краката си, но не и с главата си.
Край далечните подстъпи към дивизията микробусът спря до една будка за вестници. Вася слезе от него, а автомобилът продължи нататък, право към контролно-пропускателния пункт.
Вася купи един дебел вестник, застана с гръб към военното градче, подпря лакти на тезгяха на будката и започна делово да разлиства страниците му.
Виж ти! Чак толкова потайно ли е всичко? Номерът беше толкова елементарен, че ме досмеша. А пък момчето явно се канеше да извърши оглед на подстъпите към дивизията и изчисляваше откъде да започне. Тъй като Вася не беше диверсант и можеше да получи цялата информация за дивизията официално, аз си направих извода, че му бяха възложили да проучи слабите места на сектора. Тоест да провери версията за проникването на спомагателна група в обекта. Така, това вече беше интересно…
— Купи един вестник „Спорт“ и се постарай да не го поглеждаш в очите — предупредих Илияс. — Защото той е много обигран и тутакси ще се усети. Просто се направи, че преглеждаш резултатите от мачовете. Хайде, тръгваме…
Трябваше да установим контакт веднага, понеже, щом Вася започнеше да работи, щеше да е доста трудно да го открием. Пък и самата ни среща щеше да изглежда преднамерена и неестествена и той моментално щеше да се досети, че сме го проследили. А трябваше да установим контакт с него, тъй като, доколкото си спомнях, Вася можеше и да е натрупал опит, но в същото време беше прост до безобразие. Пълен селяндур. И ако обективите им ни бяха засекли по някакъв начин, а Вася ме бе разпознал, веднага щях да разбера това. Защото срещата щеше да е внезапна, емоциите да са естествени и оставаше само да ги разтълкувам правилно.
Опа-ля! Това ти ли си, или съм се припознал?!
— Егаси… Руслан!
— Е, благодаря ти, че не си ме забравил…
Направо страхотно. Никъде не са ни засекли, напразно се опасявах. Иначе щях да го прочета в очите му. Тъй че живей, Вася! Ти също си войник като мен, само че от другата страна…
Разменихме си няколко думи, без да демонстрираме кой знае каква радост. Нали ви споменах, че ние не бяхме приятели, а просто се засякохме по служебна линия, и то доста отдавна. Аз не скрих, че съм информиран:
— Чух, че сега работиш за Иванов. Знам и това, че май здравата сте се натресли!
Вася малко се притесни, сякаш го бяха спипали да върши нещо неприлично…
— Абе, каква ти работа на майната й! — рече. — Щураме се тука като последните марди… А ти къде си сега?
Казах му, че наскоро са ме преместили в разузнаването на стотна дивизия. Нарочно не посочих на каква длъжност, защото самият той също би могъл да работи там или пък да познава всички в тази структура и затова веднага направих уговорката, че съм прехвърлен отскоро. И му обясних, че уж през нощта са ни вдигнали под тревога и са ни изпратили тук, за да организираме издирването.