Само че и да гледаш, и да не гледаш, и дори да си Зоркия сокол или последният ненадминат мохикан, при всички случаи ще пропуснеш нещо. Защото засадите за такива сили, които не са обикновена тилова колона от три-четири коли и могат да пуснат бойна охрана, по принцип се правят от специалисти, от подготвени за тази работа хора. Те са обучени и имат определен опит в тази сфера. Към това ще добавим, че тези хора се бият на своя земя и познават местността като петте си пръста. А онези, които се движат в патрулното отделение, са „гости“. Следващото вече го зная от личния си опит — ако засадата е подготвена правилно, основните сили започват целокупно да умират точно след поредния доклад, че е чисто. Това става някъде след около три минути или след пет-шест… Зависи от скоростта, с която се движат след походната охрана, проспала по най-престъпния начин стаения враг.
Опитните бойци много добре знаят всичко това и за да избегнат печалната участ на предшествениците си, измислят разни уловки. Най-популярната от тях, която не изисква кой знае какво напрежение на мозъчните гънки, е „профилактичният“ обстрел на подозрителните сектори — и точно това се нарича „опа-ля, пипнах те!“. Много военни професионалисти смятат обстрела за най-ефективното средство за борба със засадите и едва ли не за панацея. Натъпкваш околните храсти с олово и можеш да продължиш нататък. Ако някой се крие там, има голяма вероятност да го улучиш или просто да го провокираш да ти отвърне с огън.
Това наистина върши работа, но само на дилетантите. А хората, които организират засади редовно, са запознати с тези симпатични тънкости и се грижат преди всичко за собствената си сигурност, като се предпазват от всевъзможни случайности. Залягат зад някой хълм, на срещуположния склон или ако това е невъзможно, се окопават много добре. Защото един метър от майката земя е сигурна гаранция срещу каквото и да било преносимо автоматично оръжие.
Само че „опа-ля“ постига ефект значително по-често. Когато един опитен командир на патрул не открива външни признаци на вражеско присъствие на удобните за засади места, понякога прави следното… Преди да заяви за пореден път по радиостанцията, че е чисто, изправя хоризонтално цевта и стреля наляво и надясно в радиус от тридесет градуса. Така секторът на въздействие се увеличава много повече, отколкото, ако просто си стои неподвижно или стреля в една точка. А сетне внезапно изкрещява: „Ето го мръсника!“. Или нещо друго от този сорт.
Смешно ли ви звучи? А знаете ли, че много хора се хващат на тази въдица и понякога това се случва дори на опитни специалисти? Уж всички знаят този номер, но въпреки това се случва. Лежи си някой в засада, окопан по всички правила и прикрит от всички страни с изключение на една малка пролука, която му е оставена за наблюдение… Но когато тъпият сержант изкрещява, нервите му не издържат, тъй като на човека в засада винаги му се струва, че гледат право в него и че в следващия миг ще започнат да го обстрелват от всички дула… И той убива кресльото, който всъщност действа като камикадзе. А старателно организираната засада отива по дяволите…
Така че разликата между майстора и специалиста се състои в това, че майсторът винаги използва подаръка на природата с ювелирна точност, за да организира действията си на бойното поле. Тоест взема единствено вярното решение в създалата се ситуация. И бъдете сигурни, че няма да излезе преждевременно от укритието си.
А специалистът, уви, е само един добре обучен боец, който не притежава интуицията на майстора. И затова той, разбира се, се възползва от този подарък по-ефективно от бойците с по-малък опит, но с променлив успех… Грубо казано, по веднъж на два пъти. Веднъж — напълно, и веднъж донякъде. А както е известно, всеки ден не е Великден, а за грешките по време на война виж по-горе.
Та тъй, вече сме наясно по въпроса за майсторите, специалистите и подаръците на природата. Смятайте това за мое портфолио, както е модерно да се наричат такива неща в момента, или просто за препоръка.
Аз съм диверсант. Специалността ми е да извършвам самостоятелна работа в дълбокия тил на противника. Не, това не е шега, зная, че сега не е четиридесет и трета година и че вече няма нужда да се взривяват парни локомотиви. Парните локомотиви са анахронизъм. И точно те са забавления за дилетанти. Вгледайте се внимателно и ще видите, че наоколо е пълно с по-достойни обекти за моята работа.