Опитите на чуждестранните наемници на всяка цена да опазят живота си, ги тласкат към необмислени постъпки, като ги принуждават дори през зимния, крайно неподходящ за целта период да търсят възможност да избягат от Чечня. Във връзка с това все повече стават чеченските бойци, които под влиянието на роднините си и на общественото мнение напускат бандите и доброволно предават оръжието си.
Наскоро във Веденски район двама бойци от обкръжението на Ш. Басаев се явиха в право охранителните органи и направиха самопризнания. Показателно е, че този път пред служителите на силовите структури заедно с оръжието бяха предадени и т. нар. „символи на властта", принадлежащи на Ш. Басаев — знамето на абхазкия батальон на Ш. Басаев и на т. нар. „централен фронт на въоръжените сили на Ичкерия", които той е предоставил за отговорно пазене на доверените си лица.
Мотивирайки този акт на предаване, сподвижниците на Басаев разказали пред оперативните работници, че окончателно са престанали да вярват в досегашните си идеали, които им били внушавани от чуждестранните инструктори, докато са работили за Басаев.
Самият живот показа, че плановете на Масхадов, Басаев и техните чуждестранни покровители стигнаха до задънена улица. Предалите се са го илюстрирали с примери за това, че неведнъж са ставали свидетели на случаи, в които арабските инструктори са искали от подчинените си чеченци да ликвидират собствените си съселяни, като по този начин им натрапват привнесени от чужбина „религиозни ценности".
Разказвайки за Ш. Басаев, бившите му „приятели" съобщили, че в момента той бяга като заек и се крие дори от хората, па които преди време е можел да довери най-съкровените си тайни.
Стартиралият процес на разпад на бандитските групировки вече не може да бъде спрян. За това говори и фактът, че все повече чеченски бойци, разочаровани от безсмисленото кръвопролитие, продължават да напускат своите т. нар. „командири" и да се връщат към нормалния живот.
ПРЕСЦЕНТЪР НА РЕГИОНАЛНИЯ ОПЕРАТИВЕН ЩАБ, 16 НОЕМВРИ 2003 ГОДИНА
За сведение на всички окупатори, които водят война в Ичкерия.
От днес нататък за всяко ваше престъпление, извършено срещу мирните граждани на територията на нашата многострадални страна, ще получавате активен отговор на територията на цяла Русия.
Сега вече ще знаете, че семействата ви, които сте оставили у дома, са изложени на същата опасност, както и семействата на чеченците, срещу които извършвате своите злодейства.
От днес нататък всеки от вас, който вдига ръка срещу чеченско дете, жена или старец, трябва да бъде твърдо убеден, че той и семейството му няма да избегнат възмездието и рано или късно всеки от вас ще бъде застигнат от заслужено наказание.
Аллах акбар!
АМИРЪТ НА БРИГАДАТА НА ШАХИДИТЕ „РИЯДУС САЛИХИЙН" АБДУЛАХ ШАМИЛ АБУ ИДРИС
ОБРЪЩЕНИЕТО Е ИЗГОТВЕНО ОТ ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ „ШАРИАТ"
15 НОЕМВРИ 2003 ГОДИНА
Край блока, в който живееха влезлите в черния списък семейства, цареше тишина и всичко изглеждаше почти благоприлично. Почти, защото една групичка юноши, която се мъдреше на пейката пред третия вход, донякъде разваляше обстановката.
Юношите вдигаха шум. Говореха високо, надвиквайки се помежду си, а пронизителните писъци на девойките подсилваха глухото буботене на момчетата, бъкащо от цинизми.
— Е, слава богу… — промърмори с облекчение Иванов.
— Май че всичко е наред…
Щом зърнаха хората с униформи, младежите притихнаха. На вратовете им не висяха табели, че са военни, а пък в момента с униформи се разхождаха доста неприятни личности, които можеха да ти развалят вечерта: и хората от специалните отряди за бързо реагиране, и от отрядите на милицията със специално предназначение, и от милиционерските специални части…
Иванов спря до пейката и се опита да формулира въпроса си колкото се може по-деликатно. Чудеше се как би трябвало да нарече дагестанците. Кавказци? Хора, които не са с руски произход? Чернилки?