В течение на следващата седмица в Пягигорск изклаха още четири семейства. И те до едно бяха на офицери от вътрешните войски, които в този момент се намираха в командировка.
Ако кажем, че това беше храчка в лицето на системата, просто ще елементаризираме ситуацията до крайност… Това беше катастрофа. И то от психологически характер. Защото из мирния град, на чиято територия бе дислоцира-на една от най-големите дивизии в Кавказ, се разхождаха терористи и най-спокойно избиваха семействата на защитниците на родината, които участваха в антитерористични операции. И никой не можеше да спре тези негодници. Абсолютно никой. Милицията, Федералната служба за сигурност, военното контраразузнаване и всичките въоръжени сили на страната, взети заедно, бяха безсилни да направят каквото и да било…
Интернет и разните му там нелегални средства за масова информация или по собствено желание, или по нечия поръчка всяваха паника и нагнетяваха обстановката по всички възможни начини. Твърдяха, че това е само началото, просто една тренировъчна мисия. И че в момента само отработват метода, но скоро това ще се развихри във всички градове в Северен Кавказ, в които има части на вътрешните войски.
Хората, които подхванаха тази жестокост, бяха постъпили много професионално, избирайки вътрешните войски за основен обект на въздействие. И явно познаваха обстановката.
Защото — за разлика от армията, чиито офицери населяваха гарнизоните заедно със семействата си — частите на вътрешните войски се дислоцираха в големите градове и офицерите живееха отделно. В гарнизоните беше трудно да се проникне, но ако се подходеше мащабно, семействата на офицерите от вътрешните войски, които живееха самостоятелно, можеха да бъдат изклани докрак само за два дни.
Само че това не беше чак толкова важно, това бяха подробности на местно ниво. Но ако се подходеше от глобална гледна точка, осемдесет процента от групировката на федералните сили в Чечня се състоеше именно от вътрешните войски. И в най-скоро време процентите щяха да станат сто. Схващате ли каква беше идеята? Във всички комендатури и на огромната част от постовете и заставите имаше военнослужещи от вътрешните войски, чиито семейства някой избиваше по домовете им…
Без преувеличение можеше да се каже, че в Пятигорск, пък и в целия Севернокавказки окръг, цареше паника. Настаниха семействата на военнослужещите от пятигорската дивизия в казармите и им сложиха охрана. Беше ясно, че те нямаше да могат да живеят дълго така, но в този момент това им гарантираше сигурност.
Въпреки взетите мерки през групировката премина вълна от самоволно напускане: офицерите грабваха оръжието си и се втурваха към домовете си, за да защитават своите семейства. Като на това отгоре от зоната на бойните действия бягаха не само момчетата от пятигорската дивизия, но и от другите части на окръга.
Отначало това изглеждаше като епизодични жестове на отчаяние, но към края на седмицата започна да се очертава ясна закономерност. И вече с известни корекции можеше да се направи прогнозата на Жуков: ако ситуацията не получеше решение в най-скоро време и тенденцията се запазеше дори само за още две седмици, групировката скоро щеше да остане без нито един офицер от вътрешните войски…
Нашите момчета бяха разпитани по двеста пъти от всеки, на когото му хрумнеше. Големите клечки се интересуваха защо цялата тази нездрава активност бе възникнала точно след редовата операция на отряда. В природата не съществуваха разумни обяснения по тази тема и точно заради това ги разпитваха многократно и се чешеха по тиквите, чудейки се каква е причината нещата да се развият толкова лошо… Султан — синът на Арсен, който случайно оцеля, не можеше да се яви като свидетел. От него вече изобщо не можеше да се изцеди каквато и да било полезна информация. Защото, след като постоя над разкъсания труп на баща си, момчето дотам превъртя, че не можеше да върже две думи.
— Слаб човек се оказа — отбеляза Витя. Иванов ни съобщи какво се е случило след поредния разговор с Власов, тъй като не допускаха нашите хора до Султан на един изстрел разстояние. — Сега би трябвало тутакси да тръгне по пътя на отмъстителите, а той ще иде в лудницата…
На отряда беше наредено да не мърда от мястото си и да не напуска пределите на града. И за целта дори им връчиха заповед от групировката. Защото в момента нашите момчета бяха основни свидетели по делото. Други просто нямаше.
Генерал Власов каза: