— Един момент. — Костя заряза шаха и се присъедини към компанията. — Ти май спомена, че са ги изпратили тук, за да организират издирването, нали?
— Ами да, той ми каза така…
— Да не би да грешиш, че това е той?
— Да пукна, ако греша! Просто не сте го виждали на живо, а на записа той не изглежда точно така. Той… Абе, като телосложение той е същият като мен. Откакто съм в армията, не съм виждал друг такъв.
На Вася трябваше да му се вярва. Защото паметта му беше свежа, не беше обременена с разни общообразователни глупости и ако запомнеше нещо, беше завинаги…
— Само че, когато сте го заснели у Руденко… по това време още нямаше никакво издирване!
— Тъй, тъй… — Петрушин чак подскочи от възбуда. — И таз добра!
— Чакайте малко, момчета, не бързайте. — Костя тръгна към вратата. — Ей сега ще разберем за какво става дума…
Костя прекъсна разходката на Иванов и му обясни ситуацията.
— Няма проблеми — оживи се и Иванов и веднага се обади в стотна дивизия. Тамошният човек от специалните служби беше бивш негов колега.
Човекът от специалните служби веднага отбеляза: „Май не съм чувал тази фамилия сред нашите разузнавачи. При нас те се броят на пръсти и ги познавам до един. Може да е нов и да не съм го забелязал. Почакайте малко, ще разпитам…
Главният контраразузнавач на стотна дивизия се обади след петнадесетима минути и доказа, че не получава командировъчните си напразно.
— Това сигурно ли е? — Физиономията на Иванов чак се промени. — Да не бъркаш нещо? Добре, разбрах…
— Значи тъй, момчета… — Полковникът мушна телефона в джоба си и започна енергично да разтрива слепоочията си, което беше признак за силно вълнение. — В тяхното разузнаване няма никакъв Анисимов. Павлов — това е човекът от специалните служби в стотна дивизия, се обадил в отдел „Кадри“ на окръга и разпитал. Та тъй… Руслан Анисимов е изчезнал безследно преди три години. И то при изключително странни обстоятелства… Там мистериозно загинал началникът на щаба, а преди това някой изклал наблизо цяло чеченско семейство…
— Е, Вася… Твоето приятелче е направо върхът… — въздъхна тихичко Петрушин.
— Имам едно предложение — вдигна ръка Лиза като дисциплинирана ученичка.
— Какво?
— Момчета, я да отидем в „Русия“. Не, не казвам, че там задължително ще стане нещо такова. Но като се имат предвид обстоятелствата, които току-що установихме…
— Имате три минути, за да се приготвите. — Иванов погледна часовника си и тръгна към изхода. — Размърдайте се, чакам ви долу…
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕРГЕЙ КОЧЕРГИН
В панорамата на Лермонтовския водопад…
В „Русия“ отново не ни пуснаха веднага на територията на санаториума, а провериха документите на всеки от нас, сравниха физиономиите ни със снимките и сетне се обадиха на началството си…
А Костя Воронцов го разглеждаха изключително съсредоточено и дълго. Защото ще ви кажа под секрет, че когато той е небръснат, прилича на нохча.
— Какво става тука… — Психологът, който обикновено се владееше, този път най-неочаквано избухна. — Защо сте се вторачили в мен? Да не ви приличам на извънземно?
— Вече не — подсмихна се началникът на караула. — Влизай…
Вчера, докато се разхождахме из територията на санаториума, до портала бяха спрели два автобуса „Икарус“ и две патрулни коли. Но днес ги нямаше.
Както винаги, Иванов се забави при администраторката
— представи се, показа документа си и започна да бърчи чело, подбирайки по-деликатна формулировка.
— Тук имате ли един човек, като ей този? — Петрушин сграбчи Вася под мишницата и го изтипоса пред администраторката.
— Ей, аз да не съм ти чувал?! — възмути се Вася. — Махни си ръцете от мен!
— Да, имаме един такъв — усмихна се кокетно възрастната дама. — Какво е станало?
— Ама точно такъв ли е? Дребен и проклет?
— Е, не зная дали е проклет. — Дамата плъзна изпитателен поглед по Вася. — Но и той е ей такъв дребничък…
Казано накратко, дребничкият и още двама негови приятели се настанили тук преди четири дни. Били наши момчета, от вътрешните войски, и картите им за почивка били съвсем редовни.
— А може ли да се видим с тях?
— Няма проблеми, но по-късно…
— Защо по-късно?
— Ами защото заминаха с децата на екскурзия… И тримата.
— С децата ли?!!!
Е, децата нямат нищо общо с тази работа. Просто вашите момчета вече дни наред свалят възпитателките. Момичетата наистина са млади и симпатични, тъй че защо не…