— явно седеше в колата. Шофьорът на първия „Икарус“ оглеждаше загрижено щетите, тъй като отнякъде излизаше пара…
Предната врата за пътниците на другия автобус се отвори, от нея изскочиха две жени и се втурнаха към първия „Икарус“ вероятно за да видят дали не се е случило нещо с децата…
А след това от същата врата на втория автобус излязоха и трима мъже с цивилни дрехи. И бавно закрачиха след жените. Единият беше много дребничък и в гръб беше точно копие на нашия Вася!
— Това е той.
— Сигурен ли си?
— Сто процента. — Вася осмука зъба си и извади пистолета от кобура на рамото си. — Глебич, натисни леко газта.
— Не бързай, ще успеем — възпря го Иванов. — Няма нужда да избързваме, ще привлечем вниманието им…
Дребният мъж, който вървеше пръв, изведнъж застана като истукан, а двамата, дето крачеха зад него, го последваха едновременно и застинаха на място.
По дяволите! Единственото обяснение за поведението на дребния мъж бе, че е видял кой участва в произшествието и е разпознал Лиза. А това означаваше, че я бе виждал преди това, и то сред членовете на отряда!
— Полковник…
— Разбрах! — Нашият Иванов схващаше всичко в движение. — Глебич, я…
Дребният мъж посочи с пръст през рамото си към автобуса.
Мама му стара! Сега щяха да се обърнат, да ни видят и…
— Глебич, натисни газта!
— Моля?
Двамата мъже се обърнаха и тръгнаха обратно към автобуса. От заветната врата ги деляха не повече от пет метра. Дребничкият остана на мястото си да контролира обстановката…
А в този момент ние вече се бяхме приближили точно до задната броня на автобуса.
Аз буквално усетих физически как погледите на двамата, които се връщаха, се спряха на скапаната ни таратайка и започнаха да придобиват разумно изражение…
— Смачкай ги, мамината им! — Иванов изпищя толкова силно, сякаш бяха втъкнали в задника му нажежен кинжал.
— Ясно…
Глебич натисна педала па газта до дъно, микробусът полетя напред като разярен бизон и само след миг повали и тримата.
Двамата мъже се озоваха йод колелата, микробусът подскочи по тях, сякаш премина през някаква бабуна, а някой нададе силен и кратък вик…
Дребният мъж отхвърча настрани като гумена топка, удари се в задницата на първия автобус, отскочи и разтърсвайки глава, запълзя на четири крака някъде встрани.
Ние наизскачахме от автомобилите и се втурнахме към него. Петрушин се носеше с огромни крачки към нас откъм джипа.
Както винаги, най-чевръстият на света Вася стигна пръв.
— Не мърдай! — Той преобърна с ритник дребния мъж по гръб и само за един миг, през който никой не успя дори да ахне, простреля и двете му рамена.
— Вася! Какво ти…
— Ти, боклук такъв, ще умираш дълго и мъчително. — Без да ни обръща внимание, Вася застана на колене до поваления враг и мушна дулото на пистолета в устата му. — Защото ти, юда долен, опозори нашето племе пред целия свят…
— Това е източник — хвана го внимателно за рамото Петрушин, който моментално изтича до Вася.
— Какво?
— Това е източник на информация… Какво ти става, Вася? Нищо лично, това е просто работа.
Петрушин беше прав. Всеки пленник беше ценен източник на информация. А щом бяхме успели да заловим такъв звяр жив, той щеше да бъде източникът на източниците!
— Да, така е, той е източник… — Вася извади неохотно дулото от устата на дребничкия мъж, стана и започна да изтупва коленете си. — Работа… Само да знаете как ми е писнало от тази ваша работа…
Всички си поехме дъх с облекчение. Да е жив и здрав бойният ни побратим, че не развали светлия празник на нашия огромен успех, който ни споходи съвсем ненадейно.
Историята ще запомни това, Вася…
Отговорен редактор Даниела Атанасова
Стилов редактор Красимир Димовски
Компютърна обработка Ана Цанкова
Коректор Стоян Меретев
Руска, първо издание Формат 84 / 108 / 32
Печатни коли 20
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“
Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59 Тел. (032) 608 100, 630 630
e-maiclass="underline" info@hermesbooks.com
Печатница „Полиграфюг“ АД — Хасково
БЕЛЕЖКИ
1