— Защото кръвта ще те опръска.
Станах от стола, направих една крачка, за да застана зад гърба на Андрей, и сложих лявата си ръка на главата му. След това извадих бойния нож от вътрешния си джоб и с едно движение прерязах гърлото на казака.
И кръвта наистина ги опръска…
Не от главата до петите, но ги опръска до кръста. Когато разрязвам артерия, в първия момент кръвта пръсва на три метра разстояние, че и повече.
Андрей умря, без изобщо да разбере какво му се случва. Това беше хубава смърт, лека и безболезнена. Без мъчения, без отчаяни вопли и без конвулсии. Много от хората, които са си имали работа с мен, направо са си мечтали за такава смърт…
— Ей… Какво ти става, бе, да не си превъртял, малоумнико?!
Това го каза Илияс. А Артур направо беше онемял, седеше със зяпнала уста, гледаше ме и само премигваше.
— Каква задача ви поставиха?
— Какво общо има задачата?! Ти изобщо мислиш ли какво вършиш?!
— Проблем със слуха ли имате? Попитах каква задача ви поставиха…
Илияс ме гледаше някак особено, с присвити очи. Аз разбирам малко от погледи. Естествено, не съм психолог, но често ми се е случвало да попадам в ситуации, когато разни хора са ми се нахвърляли. И то не за да ме прегърнат, а точно обратното.
В този момент Илияс беше напълно готов да ми скочи. Артур бършеше кръвта от лицето си с ръкава на фланелата си, беше изпаднал в колебание и още не знаеше как да се държи в тази ситуация.
Но Илияс беше готов. Не точно да убие, а просто да напляска дрисльото.
По принцип аз не съм кой знае колко силен. На ръст съм среден и съм кльощав, а лицето ми е почти детинско. Приличам на същински срамежлив десетокласник с розови бузки. Пред мен Илияс изглежда като Терминатор. Ако ни види човек, който не е запознат с нашата специфика, уверено би казал: „Тоя ще го убие с един удар“. В смисъл че Илияс ще убие мен.
Но Илияс е запознат много добре със спецификата. И прекрасно знае, че не биха сложили за командир на диверсионно-разузнавателна група първия срещнат ботаник. И нямаше как да се подлъже от крехката външност на противника си.
Дори ако не слагаме в сметката това, че съм командир, в този момент аз имах явно преимущество. В ръката си държах прекрасен боен нож, а оръжията на Илияс и Артур се намираха в пътните им чанти. И току-що с невероятна лекота хладнокръвно убих човек, който изобщо не ме заплашваше и на когото дори симпатизирах. А това означаваше, че съм готов да действам по същия начин и по-нататък… И не беше трудно да се досетиш как ще постъпя с някого, дето ме застрашава дори с нещо съвсем незначително.
Освен това, доколкото разбрах, Илияс също се ориентираше доста добре в погледите и в останалите съставни части на конфликтната ситуация. А в този момент моят поглед излъчваше спокойствие и непоколебима увереност в собствената ми правота.
— Ако искаш да ни припомниш, че ти си командирът, просто си го кажи. Само че напразно полагаш такива усилия. Изобщо не сме забравили, че ти командваш, а ние се подчиняваме. По-добре кажи за какъв спретна цялата тая шибанящина?!
На този етап Илияс ми харесваше. Беше добър боец и схващаше бързо. И оценяваше ситуацията правилно. Артур беше малко по-тегав. До този момент не бе отворил устата си нито веднъж и беше застинал на фазата на недоумението. Както и да е, ще видим какво щеше да стане по-нататък.
— Пропусна една дума.
— Каква дума?!
— Вие не просто ми се подчинявате, а ми се подчинявате безпрекословно. Така ли е?
— Какво значение има, мамка му мръсна?! Какво общо има това в момента? Я по-добре ми кажи, Командире, мама му да… сега как ще…
— Има значение. Разликата между „подчинявам се“ и „подчинявам се безпрекословно“ е много съществена. Ако това не ви е ясно, ще ви припомня, че да се подчиняваш, означава следното: „…след дълго убеждаване, заплахи и обещания те се съгласиха да изпълняват неговите нареждания“. А да се подчиняваш безпрекословно, означава да изпълняваш, без да се замисляш, моментално, като но команда „залегни!“, когато към теб лети граната на противника. Понеже който не изпълни командата, е труп, всички много добре го знаят и затова изпълняват заповедта на мига.
— Не, ти ми кажи какво ще правим сега с това…
— Наредих ви да се отдръпнете до стената. А вие не изпълнихте заповедта.
— Само че в момента не извършваме някаква акция… — обади се най-сетне Артур. — Просто си седяхме и си поркахме…
— Ние извършваме операция. Във всяка минута и дори във всяка секунда от нашето пребиваване тук ние сме на операция. Затова занапред ще слушате внимателно заповедите ми. Нещата са много прости, братя мои. Аз ви издадох една проста заповед. Ако я бяхте изпълнили, сега щяхте да сте чисти. А пък аз нямаше да му прережа гърлото. Просто щях да го бодна в сърцето и толкова. И нямаше да ви се налага да чистите тук.