— Ние ли?! Да чистим ли намекваш?!
Илияс направи презрителна гримаса, издаде долната си устна и изпуфтя. Това беше красноречив жест от серията „я си заври тия заповеди в задника“. А Артур завъртя глава с укор и ме погледна като че ли бях малоумен.
— Какво има да чистим? Ей сега ще изчезнем през прозореца и толкова. Никой не ни е видял…
— Не, братя мои. От тази ситуация има само два изхода. Първият е сложен и трудоемък — убивате и ей тия двамата, скривате всички трупове, ваша работа си е къде и как ще го направите, и вкарвате всичко тук в идеален ред. Вторият е много прост — отстранявам ви от операцията и ви връщам обратно. Ще изчакам, докато ми изпратят други бойци. Това е всичко. Имате една минута да решите…
Не, не, не бързайте да си правите изводи. Ако някой все пак си е помислил, че съм маниак или просто съм някакъв замаскиран садист, значи се заблуждава.
Аз не познавах тези момчета. Всъщност те също не ме познаваха, както не се познаваха и помежду си. Събраха ни буквално в навечерието на акцията по изпращането ни в тила на противника и ни представиха един другиму по следния начин: „Това са бойците, минали са през огън, вода и други такива неща, а това е командирът, той е майстор и трябва да му се подчинявате безпрекословно“. Такъв беше замисълът и за предстоящата ни дейност това беше много правилно решение.
Но аз не бях свикнал да се доверявам сляпо на хора, които не познавам. Нито един благоразумен човек не поверява дори парите си на някого, когото не познава добре, камо ли нещо по-ценно като здравето и живота си. А в нашата работа това по принцип е недопустим разкош, който често е свързан със смъртен риск.
Трябваше просто да проверя „деловите им качества“. Защото много скоро ни предстоеше да се захванем с такава страхотия, която не беше по силите дори на всеки главорез. Затова исках да видя как моите бойци ще ликвидират двама беззащитни човека. Нямах капчица съмнение в това, че те имат опит в убийството на себеподобни, защото просто не биха ми изпратили други. Но в случая имаше някои нюанси.
Едно е да убиеш враг по време на бой. Без значение по какъв начин — като стреляш в упор, като му забиеш нож, промъквайки се зад гърба му, като му хвърлиш граната… Защото всичко това се случва в треската на схватката, когато животът ти реално е застрашен от опасност и всички въпроси на битието се свеждат до най-простия: кой ще го направи по-бързо.
И съвсем друго е, когато ти се налага да убиваш абсолютно беззащитен човек в обичайна обстановка. Няма никакъв адреналин, нито опасност, има само задача и един човек, когото трябва да застреляш…
Така че някои дори много печени диверсанти имат известно отклонение в това отношение. Те или изобщо не могат да убият беззащитен човек, или полагат огромни усилия да надделеят над себе си, когато им се налага да го направят. На някого може да му се стори Странно, но сред нашите побратими съм срещал такива хора много по-често, отколкото може да се очаква. А от гледна точка на обикновените хора ние сме морални изроди…'
Само че в тази акция изобщо не ми трябваха подобни мекушави бойци. Защото щеше да се наложи да ликвидираме не просто беззащитни хора, а дори…
Всъщност за това ще ви разкажа малко по-нататък. А в този момент трябваше да проверя как моите бойци ще очистят двама беззащитни мъже. Не допусках никакви изненади и рискове, тъй като беше нощ, разполагахме с много време, намирахме се на първия етаж, а прозорецът гледаше кьм един обрасъл с храсталаци двор… Тъй че можех да си експериментирам колкото си ща.
А освен това в същото време щях да регулирам отношенията в звеното „бойци — командир“. Защото тия момци се отнасяха твърде лекомислено към мен, най-вероятно заради измамния ми външен вид. Понеже не държаха в ръцете си специално изработен списък с моите постове, който дори само при прочитане би могъл задочно да ти внуши съответното уважение към външно невзрачната ми персона. Макар че такъв списък изобщо не съществуваше. Ха-ха…
— А защо просто да не изчезнем от тук? Артур е прав — никой не ни видя…
— Тук има три трупа. Такива неща не се случват всеки ден. И какво от това, че няма свидетели? Ще трябва да работим на това място. И нямаме никаква нужда от излишната активност на органите в района на операцията.
Никой дори не се усъмни, че труповете щяха да са три. Защото колегите на Андрей бяха автоматично осъдени, когато реших да го ликвидирам.