Литературен език. Ха! Хъм… Ами, ще го дефинираме малко витиевато: професионален жаргон, който понякога е неразбираем за цивилния човек.
Особености на културата и характера: тук нещата са прости, това са военните традиции и ритуали. Те поемат в здравата си прегръдка юношата, който току-що е сложил пагони на курсант, и го ръководят до последния миг — до залпа на почетния караул над прясно изкопания служебен гроб.
Разговорът за територията е по-специален: територията, която тази нация обитава, е обозначена съвсем простичко и кратко — там, където ги прати родината. Където ги прати, там ще отидат. Дори при дявола в пъкъла. И там ще живеят, ще работят и ще се сражават до последната капка кръв, а ако се наложи, ще паднат героично на бойното поле или просто ще пукнат край някоя ограда като помияри… Между другото, прочутият Буданов, когото нохчите енергично развяват като символ на руската гавра с тях, до ден-днешен няма руско гражданство. Успял да стане полковник и да пролива кръв за родината, но гражданство не заслужил… Както и да е, нека да не се задълбочаваме. Ще кажем нещата по-просто…
Не можеш да станеш офицер, ако в един момент вземеш, че си облечеш нечий кител с пагони. И не можеш да престанеш да си офицер, ако си съблечеш униформата и заявиш: „Е, това е, аз вече не съм офицер“. Защото да си офицер, е завинаги. Това дори не е просто състояние на душата, а окончателна диагноза. Това е една специална формация, която живее в собствен свят, напълно неразбираем за преуспелите и задоволени хора. Тази формация продължава да защитава родината си с упоритостта на неизлечим дебил, като получава за труда си направо смешно парично възнаграждение и се тъпче, и то заедно с цялото си семейство, в калпави общежития.
Общо взето, няма да обяснявам повече, но можете да повярвате на пришелец като мен, защото самият аз произхождам от онзи преуспял и задоволен свят, а тук се озовах по недоразумение. С необременен поглед съм и ви казвам: това е специална нация.
Както във всяка нация, и сред офицерите има най-различни хора. И умни, и здрави мъжаги със средни способности, и представители на сивата посредственост, и съвсем тъпи… Има и Васевци Крюковци.
Всъщност може би греша, като приписвам на Вася някаква изключителна категория, а в действителност той е единственият такъв в целите въоръжени сили. Или поне не бях срещал друг като него в цялата Обединена групировка.
Когато имам възможност, ще ви разкажа по-подробно за този тип, а сега ще посоча само няколко интересни подробности.
По външни и физиологически характеристики Вася Крюков беше направо идеално приспособен за своя профил — военно разузнаване. На двадесет и осем години той изглеждаше като недоносено дете и недохранен ученик от девети клас в средното училище. Дребничък си беше нашият Васятка и това си е. И физиономията му беше детинска. Във военния бит срещаше трудности и непрекъснато му се налагаше да се надига на пръсти и да се пъчи, за да потвърждава репутацията си на страховит нощен боец. Но за сметка на това, когато работеше, нямаше никакви проблеми. В униформа Вася като нищо можеше да мине за заек от казармата, а в цивилни дрехи — направо да го туриш на ученическия чин.
Между другото, последното беше много актуално. Целият проблем се състоеше в това, че Вася… Абе не беше ходил на училище. Ако знаете кой е Дерсу Узала, значи няма нужда да ви обяснявам нищо. Но ако не знаете, ще ви обясня.
Вася бе израснал в семейство на потомствени сибирски ловци на диви зверове и не беше напускал тайгата, помагайки от малък на баща си в трудния му и опасен занаят. Та какво училище на майната му, при положение че му се е налагало да бачка от сутрин до вечер! Беше се научил да чете и да смята между другото, а когато настъпил моментът, баща му разменил някакви кожи срещу дипломата му за средно образование. Не беше чудно и как са го допуснали да влезе във военното училище. Там най-важното е физическата подготовка, а всичко, което трябвало да се напише, също си го купили за дребни пари.
И така той бе дорасъл до майор. Не го изхвърляха, защото беше майстор в работата си. Вася виждаше в тъмното като посред бял ден… Като съвременен човек без предразсъдъци, не мога да обясня това явление от гледна точка на елементарната физиология, но беше факт, че този скапаняк виждаше нощем! Той беше патологично хладнокръвен в най-безизходната ситуация, владееше майсторски всички видове оръжие, можеше да се придвижва съвсем безшумно по всякакви местности и надушваше опасността от километър. Костя например — това е друг наш уникат, го наричаше барометър.