Всъщност какво трябваше да е напъхал? Ами от онези документи, които удостоверяваха самоличността и даваха право за безпрепятствено придвижване в специалната зона, за която вече стана дума. Удостоверения за самоличност, военни книжки и специални пропуски. В сандъка на спестовния кадровик имаше какво ли не, но там нямаше нито един от документите, които ни интересуваха…
В този момент съвсем навреме се обади Братковски. И ни зарадва. Аварците не се заинатили и бързичко се разприказвали. Руденко им обещал срещу прилична сума да премести децата им на срочна служба от Пятигорск в Махачкала. Нещата уж вече се уреждали и въпросът щял да се реши веднага след като докарат в дивизията поредния набор младо попълнение… Разпитвали ги на различни места, проверили всеки според личностните му фактори, по момчетата явно нямали предварителни уговорки с никого. А Руденко пряко сили потвърдил версията им…
— Такива ми ти работи… — натъжи се най-откровено Иванов. — Тъй… Сега ще отидем в дома му. Трябва да огледаме колата. Ако не иска да се разчуе и да се вдигне скандал, нека да се обади вкъщи и да измисли нещо за автомобила… А ако не ще да ни сътрудничи, няма проблеми, ще нахлуем официално със съответните разрешителни и ще направим пълен обиск…
Естествено, полковникът преувеличаваше за разрешителните. Но разбира се, Руденко не знаеше това и изобщо в момента той не беше в положение, в което да думка с юмрук по масата и да иска да се узаконят мероприятията, които провеждахме.
След пет минути Братковски се обади и каза, че можем да отиваме там. Руденко предупредил близките си, че при тях ей сега ще дойдат едни момчета да закарат колата му на сервиз, за да проверят мотора. И обяснил ненадейното си изчезване по пантофи и по анцуг с това, че е във въпросния сервиз, който се намирал съвсем наблизо, и че скоро щял да се върне…
Зарязахме вилата и тръгнахме към улица „Юбилейна“. Не се впуснахме да изясняваме по каква логика близките на Руденко са повярвали, че той изневиделица е решил да излезе от къщи по анцуг. Щяхме да отидем там, те щяха да ни отворят и веднага щеше да стане ясно дали са повярвали, или не.
А логиката на нашите по-нататъшни действия беше проста и се подчиняваше на все същата оперативна необходимост.
Опитвали ли сте се да обискирате къщата на заподозрян без заповед? Да обърнете с главата надолу цялото жилище, да докарате близките му до прединфарктно състояние и да извършите всичко това самоволно, по собствено решение и на свой риск, с приятната перспектива да понесете лична отговорност за стореното…
А колата беше съвсем друго нещо. Закараш я на някое тайно местенце и можеш да си я тарашиш колкото си щеш. Целесъобразността е горе-долу петдесет на петдесет. Както сочи практиката, обектът често крие в колата си това, което не рискува да остави вкъщи. При положение че неговите близки не са въвлечени в престъпна дейност.
— Да, едва ли ще го крие вкъщи — сподели заключението си Иванов. — Непрекъснато пътува с автомобила… Тъй че, ако става дума за кинти или, да речем, за документи, най-вероятно са в колата.
Но в думите на полковника не прозвуча обичайната увереност. Той просто не искаше да признае поражението и се опитваше да отдалечи печалния финал на нашата неуспешна акция.
Казано накратко, нещата стояха по следния начин: заловихме когото не трябва, стреснахме престъпника преждевременно и не се сдобихме с улики, които да сочат пряко неговата съпричастност към злодеянието. И сега без факти и доказателства щяхме да видим голям зор, за да го накараме да пропее за връзките си с „духовете“. Колкото и да е тъжно, щеше да се наложи да му се извиним и да го пуснем. А след края на цялата тази история той най-вероятно щеше да замете следите и да прекрати дейността си в тази сфера. И щяхме да видим онези ползватели колкото рудиментарните си израстъци, известни като опашна кост…
Когато навлязохме по улица „Юбилейна“, към нас се присъедини Глебич, който по време на безрезултатната ни екскурзия бе успял да поправи джипа, да го зареди с бензин и да му смени маслото. При нас винаги беше така — имахме мозък цял океан, но ръцете все не достигаха и ако нещо се вършеше реално, така че да бъде усетено веднага, това ставаше с ръцете на Глебич. В случай че трябваше нещо да се ремонтира или да се взриви…