— Е! — покашля се одобрително Глебич. — Купонясват си… Ясно защо не отварят.
— Абе тука нещо… — Вася завъртя глава, обзет от съмнения, и кой знае защо размърда ноздри, сякаш душеше.
— Не е както трябва…
— В какъв смисъл? — напрегна се Петрушин.
— Все едно че са под земята! А когато има купон, навън винаги се чува. Все пак не сме глухи… А пък тук цареше тишина. Докато не отворихме вратата, не се чуваше нищо…
— Значи има добра звукоизолация — отбеляза съобразително Глебич. — Ей на, навсякъде е сложен стъклопакет…
— Ами гостите? Кой е видял тук да идват гости? — Вася се обърна към мен. — Да не би да съм проспал всичко на света?!
— Нямаше гости — успокоих Вася. — Сигурно са дошли, докато се занимавахме с контраразузнаване…
В този момент Иванов излезе на площадката пред входа на къщата.
И пристъпи някак Странно… Заднешком, на пръсти, сврял глава в раменете си и сякаш дори бе спрял да диша. Нали знаете как човек се отдалечава от нещо голямо и страшно, боейки се да не го събуди…
— Готови за бой! — изкомандва тихичко Петрушин.
Втурнахме се към къщата, вадейки оръжието си в движение, и залепихме гърбове за стената.
— Няма нужда. — Иванов шумно изпухтя и завъртя глава, сякаш се опитваше да пропъди някакво видение. — Влезте. Само че внимавайте да не настъпите нещо…
В къщата се носеше непоносима воня, всичко беше преобърнато с главата надолу, навсякъде имаше разхвърляни вещи. Луксозното домашно кино, което явно не беше по джоба на един обикновен военен, трещеше с всичка сила, излъчвайки видеозапис на нечия сватба…
Три жени от различни поколения буквално плуваха в собствената си кръв на пода в хола. В момента те изобщо не приличаха на изображенията си от оперативните снимки, но аз все пак успях да определя, че това бяха тъщата, жената и дъщерята на нашия престъпник. И трите бяха с прерязани гърла. Или по-точно не прерязани, а направо разрязани до прешлените на шията.
— Дръжте входа под око — извика делово Петрушин, който беше по-адаптиран от останалите към такива зрелища, и кимна на Вася: — Да вървим…
Имаше и една характерна подробност. Дъщерята на Гуденко — момиче на около петнадесет години, беше почти напълно разсъблечена. По нея бяха останали само парцалаци от разкъсаната й тениска. А тялото й беше покрито с охлузвания и синини…
— Ама че мръсници…
Това през зъби го каза Костя, поемайки дъх с неудържима омраза. Дъщеря му беше горе-долу на същата възраст. Такива неща по принцип винаги се възприемаха по-въз-действащо от гледна точка на личната съпричастност…
Всички прозорци в къщата бяха плътно затворени, а пердетата бяха дръпнати пред тях. И миришеше като в кланица. Въздухът беше сгъстен и наситен с непоносима миризма на солено и с някакви неописуеми флуиди на страшните страдания. Човек, дори да нямаше голям опит с подобни неща, веднага би казал, че в тази стая няколко души поне един час са кървели и са се потили от болка и ужас…
— Хайде да отворим прозореца. — Пребледнялата Лиза шумно преглътна. — Страшно вони…
Момичето беше в синини от горе до долу… А както е известно, синините можеха да се появяват само приживе. Защото само живата плът реагираше с моментален прилив на кръв към травматизираната част на тялото.
Руденко се бе обадил вкъщи двадесетина минути преди да пристигнем, и беше разговарял с някого от хората, чиито трупове в момента виждахме. Най-вероятно с жена си…
А за да извършиш всички тези безобразия, все пак беше нужно известно време. Тоест едва ли злодеите бяха направили това след обаждането, когато е станало ясно, че тук скоро ще дойдат чужди хора. Значи излизаше, че… Руденко бе разговарял с жена си, до чиято глава е било опряно дуло на пистолет?!
— Чисто е — докладва Петрушин, след като се върна. — Няма никого. Но и там всичко е с главата надолу.
— Нищо не разбирам — измърмори Иванов, докато отваряше едно след друго малките прозорчета, монтирани високо в стаята. — Каква е тая работа… Кой го е направил?! С каква цел?! И защо точно сега, когато го заловихме?! Лиза, излез, и без теб ще се справим…
Тя присви рамене, постоя около минута до отворения прозорец и извади камерата от чантата си. Да, трябваше да заснемат цялото това безобразие, преди оперативната група да дойде. Защото при нас вече неведнъж се бе случвало, докато отрядът работи, да се появяват разни усложнения както във вид на дребни престъпления, така и във вид на убийства. И по тази причина сетне злобните ни колеги от различни ведомства се опитваха да насъскат срещу нас всички кучета и разни други хайвани, до които имаха достъп. Тъй че си бяхме взели поуките от горчивия опит и се застраховахме както можем.