Та тъй, нашият куратор носеше славно име, защото в превод от чеченски Майрбек значи „храбър бек“. Думата бек е от тюркски произход и означава „властелин, господар“ и дори нещо повече — в някои случаи се употребяваше като синоним на арабската „амир“. Схващате ли връзката?
Майрбек напълно съответстваше на името си. Беше безстрашен воин, пръв човек в района си, славен амир и един от най-добрите приятели на Шамил. И точно Шамил му възложи да контролира нашата операция.
На този куратор не му липсваше и гордост, беше същински орел!
Само че славният Майрбек имаше проблем с логиката. Това стана ясно буквално в самото начало на операцията, още по време на първия делови контакт на вражеска територия.
Докато ме инструктираше, дори си помислих, че човекът е завършил някакво елитно учебно заведение с шпионско-разузнавателна насоченост. Владееше терминологията перфектно. И толкова ефектно си разперваше пръстите, че направо не зная как не изподра стените!
— Никога не забравяй, че най-важното нещо в нашата работа са конспирацията и професионализмът. На дилетантите им плащат много по-различно, тъй че бъди така добър да не ни разочароваш…
Да, разбира се, дадоха ми Илияс и Артур съвсем правилно, като по учебник. Направо нямаше за какво да се хванеш. И аз се зарадвах, защото да имаш грамотен куратор, беше голям късмет и много неща зависеха от това.
Само че още при първата „свръзка“ късметът приключи. Явно не биваше да се радвам прибързано…
Както бе прието, назубрих адресите на „свръзките“ и изгорих листа. Това бяха все „делови“ хора, към които можех да се обърна, ако спешно ми потрябваше помощ. По време на операцията имах право да се свържа лично с куратора само в случай на явен неуспех на мероприятието, което означаваше провал на цялата акция. И това изобщо не беше свързано със страха на Майрбек, че чекистите ще ни подслушат и ще открият местонахождението ни. На него изобщо не му пукаше за това, тъй като той почти открито преминаваше през блокиращите постове и от време на време дори летеше със самолет до Москва и Питер, за да си почине по пълна програма. Ако някой не знае, нашите амири редовно отмаряха в столиците, пръскайки камари пари, за да се глезят с разни екстри на цивилизацията. И това ставаше не защото вашите специални служби не работеха, а просто защото амирите ни имаха много верни приятели сред руснаците. И тази вярност се заплащаше твърде добре…
Пo принцип мен също никой нямаше намерение да ме пази специално. Защото, макар и майстор, диверсантът рано или късно загива по време на работа и всички много добре знаеха това.
А тази конспирация се спазваше най-вече за да остане в строга тайна секретността на акцията, която трябваше да реализирам. От нея беше много заинтересован самият Шамил, а след него, разбира се, и целият Държавен комитет на отбраната на Ичкерия.
Та тъй, всички свръзки бяха стационарни и при тях можеше да се пренощува или да се потърси медицинска помощ. А пък точно тази свръзка беше за еднократна употреба.
— Веднага щом пристигнеш, се отбий на този адрес — поръча ми Майрбек. — Това е мой човек. Той ще ти даде нещо, та да работиш по-лесно.
Майрбек величествено се измъкна от уточняващите въпроси за своя човек. Понеже това било част от конспирацията и изобщо не се налагало да зная за него. Тогава просто не обърнах внимание, но по принцип би трябвало веднага да се разсмея. Каква конспирация на майната й? Нали и без това щях да разбера кой е този човек, нали все пак щях да отида в дома му!
Но страшно ме заинтригува какво е това нещо, което той щеше да ми даде, та да ми помогне в работата. Може би пистолет със заглушител? Или отрова? Или някакво мощно зарядно устройство? Общо взето, трябваше да работим на територията на противника фактически без оръжие, като използваме само малки бойни ножове, умело стилизирани като сувенирни артикули. И не биваше да носим никакви неща, които биха могли да заинтригуват органите, ако евентуално ни задържат. Това беше едно от условията на операцията.
Но Майрбек отказа да ми отговори и на този въпрос. Щял съм да разбера всичко на място, понеже такива били правилата на конспирацията…
Но не биваше да постъпва така. Можеше да ми каже. И тогава щяхме да избегнем много неприятности…
Ние не отидохме веднага да разговаряме със „свръзката“ му, а в течение на известно време се поразходихме с автомобил из града и посъбрахме малко информация. В града всичко беше нормално, навсякъде гъмжеше от военни и нашата основна легенда идеално се вписваше в обстановката. Според легендата ние бяхме военни наемници на договор и бяхме спрели тук пътьом, за да се отбием при приятели, а иначе пътувахме за Ростов, за да си искаме неизплатените заплати. Тъй че не се чудете защо се хванахме с Андрей и неговите приятели. Нарочно търсихме адекватен материал, за да шлифоваме фактурата на практика и да се сдобием с възможно най-актуалната информация.