— Защо да съм нервен? Просто имам такъв навик — щом си свършиш работата, веднага трябва да духнеш от мястото на акцията…
— Без да почистиш след себе си и без да разтребиш ли?!
— Е, зависи от ситуацията. И от времето…
Да, това беше интересен навик. Трябваше да се вгледам по-внимателно в него…
Преследването беше увлекателно, но кратко. Мерцедесът спря до крайпътното пазарче, от него изскочиха двама души и хукнаха да бягат. А ние се приближихме още малко, за да видим какво става.
По всичко личеше, че цялата тази дандания беше дело на военни, тъй като хората, които преследваха мерцедеса, бяха с униформи. Не успях да ги огледам добре, тъй като беше опасно да се приближаваме повече, но и без това се виждаше, че нашата „свръзка“ се оказа в мерцедеса!
Тъй и не разбрах за какъв дявол беше тръгнал от къщи само по анцуг и по пантофи. Двама военни го измъкнаха от колата, без той изобщо да се съпротивлява, и го вкараха в микробуса. В дъното на пазара възникна някаква разпалена суматоха, придружена с викове и шамари, и там бързо се струпа тълпа. Вероятно другите момчета от преследването се занимаваха с двамата мъже, които избягаха по-рано…
Решихме повече да не проявяваме любопитство, тъй като и без това видяхме всичко, което ни интересуваше, и се отдалечихме с идеята да държим микробуса под око. А това изобщо не беше излишно, тъй като един от двамата мъже, които влачеха нашия познат, ми се стори прекалено наблюдателен. Озърташе се някак много професионално, преценяваше ситуацията и отдели твърде много внимание па нашата кола. А след всичко това направо беше неприлично да останем наблизо.
— Тия са от специалните служби — предположи Илияс.
— А пък тая наша „свръзка“ е действащ военен. Интересно какви ли ги е надробил?
— А пък на мен ми е интересно друго — изпухтя мрачно Артур. — Защо се хвърлиха да го залавят точно когато ние пристигнахме при него? Дори ако това е просто някакво съвпадение, също ми изглежда Странно. Не ви ли се струва, че е така?
— Ще видим каква е тая работа. — Постарах се да придам на гласа си максимална увереност. — Всичко на света е поправимо и решимо…
А пък наум си казах: „Много лош старт!“. Наистина трябваше да разбера какво става… Ако този човек се е занимавал с някакви мръсни далавери и хората от специалните служби отдавна са го следели, обяснението беше просто. Тогава нямахме нищо общо с това и беше много добре, че успяхме да вземем списъка, преди да го задържат. И сега бързичко щяхме да го вкараме тихомълком в действие и всичко щеше да е наред.
Но ако се изяснеше, че цялата тази суматоха дори съвсем бегло е свързана с нас, трябваше просто да прекъснем операцията. Щеше да е по-добре да се окопаем на дъното и да изчакаме, отколкото да започнем този толкова грандиозен проект в такава неблагоприятна обстановка…
Тръгнахме на почетно разстояние след колоната коли, която потегли от крайпътния пазар, и много скоро установихме, че карат нашия човек и другите двама задържани към дивизията. И по-точно в контраразузнаването, тъй като вече знаех коя служба къде се намира при тях.
Това потвърждаваше хипотезата на Илияс, но на този етап не хвърляше никаква светлина върху онази част от събитията, която засягаше нас. А ние все тъй нямахме и най-бегла представа кой е този тип, с какво се занимава и заради какви грехове го спипаха.
Много скоро, буквално след няколко минути, през втория контролно-пропускателен пункт излязоха познатите ни мече микробус и джип „Нива“. Трофейният мерцедес остана в дивизията.
Въпреки логиката, че сега би трябвало да извършат тараш на мястото, където живееше задържаният, джипът „Нива“ и микробусът завиха в друга посока и се отправиха към западните покрайнини. А това означаваше, че там е предвидено по-важно мероприятие, отколкото обиска на къщата на арестувания.
Не ги последвахме, тъй като онзи съсредоточен мъж не ми хареса — такъв като него без проблеми щеше да ни фиксира. А просто поехме в обратната посока кьм източните покрайнини. Не знаех какви мотиви ръководеха хората, които арестуваха нашата „свръзка“, но с оперативните си подскоци по площада те ни направиха много голяма услуга. Защото изобщо не се знаеше как щяха да се развият нещата, ако бяха тръгнали веднага към улица „Юбилейна“.
Спряхме колата на паралелната улица „Елбруска“, край градинката зад къщата, която ни интересуваше. Направихме го като гаранция, в случай че хората, които преди малко стояха тук в засада, сега пристигнеха преждевременно. Прескочихме оградата и се захванахме за работа.