Взехме един илик с някаква храна, която си бяхме купили за обяд, и заобиколихме двора по пресечката. Нито почукахме, нито позвънихме, тъй като портичката беше отключена, и влязохме неканени. На двора нямаше никого, а под навеса беше спряна една волга.
Аз заключих портичката, казах на бойците да ме чакат, взех плика с храната от Артур и тръгнах към площадката пред входа на къщата.
На почукването ми се отзова една особа на около четиридесет години. Беше добре поддържана стегната лелка с обгрижено лице, облечена с кадифен, силно пристегнат в кръста халат. Тялото й беше доста хубавко и аз си помислих, че при други обстоятелства бих могъл да я опозная по-отблизо…
— Аха! — Лелката сложи веднага ръце на кръста си. — Нека да отгатна. „Николай Иванович помоли да му дадете чантичката и мобилния телефон.“ Така ли е?
Беше достатъчно само да си отвори устата, и веднага ставаше ясно, че е типична украинка от село, която се беше издигнала до съпруга на началник. И вече имаше навици да разговаря с подчинения персонал. Това донякъде очертаваше нещата…
— Ами, по принцип… А вие откъде знаете…
Ох, моля ти се, недей! — Лелката ме прониза с изпълнен с омраза поглед и разкриви лице в презрителна гримаса. — Да не би да ми е за пръв път? Много е деен, мамка му мръсна! Скоро ще вземе да излиза от къщи само по долни гащи!
— Ами сега аз какво…
— Стой тук, ей сега ще ги донеса.
— Един момент. — Подадох й плика с нашия обяд. — Николай Иванович помоли да го извиня и да ви дам това за мъжете в дома ви…
— Тоя съвсем е откачил! — Лелката сложи отново ръце на кръста си, а погледът й се изпълни с гняв. — Чак толкова ли се е напоркал вече? Кога успя, преди малко излезе!
— Ама защо…
— Какви мъже търсиш тук, на майната им?! В къщата има три жени и никого другиго…
— Това вече е прекрасно. — Сграбчих лелката за гърлото, обърнах се към бойците и тихичко се разпоредих: — Втори идва с мен, трети застава на пост на площадката пред входа. Ако някой почука на портичката, докладваш веднага. Тръгваме…
В къщата имаше още една леля, която беше копие на първата, само че с двадесетина години по-възрастна, и една девойка на около петнадесет… Но най-интересното бе, че девойчето изобщо не приличаше на майка си, явно се бе метнало на баща си.
По принцип знаех, че украинките са проклети, но дори ме предполагах, че са чак дотам… След като разбраха, че всъщност не сме никакви гости, двете лели тутакси изпаднаха в истерия, започнаха нечовешки да пищят и да се нахвърлят върху нас. Шамарите и юмруците не постигнала нужния ефект, та се наложи да ги завържем и двете с подръчни средства. Освен това затворих всички прозорци, та истеричните писъци да не се чуват навън.
Завързани, лелките не бяха по-стока, отколкото като отвързани. Вярно, вече не можеха да размахват ръце, но въпреки това само пищяха и не искаха да разговарят с нас. За разлика от момичето, което седеше в ъгъла като препарирано, през цялото време не беше отронило нито дума и само ни гледаше с облещени очи, като че ли бяхме извънземни. Все едно че никога в живота си не беше виждало злосторници…
Размених си шепнешком няколко думи с Илияс и им поставих ултиматум: ако не отговарят на въпросите ни, ще изнасилим момичето. Те не вникнаха веднага в онова, което чуха, и продължиха да пищят. А в потвърждение на моята заплаха Илияс се захвана с девойката. Тя започна да се дърпа, но след няколко шамара се укроти.
Илияс разкъса гащичките й, разчекна я на дивана като пиле на грил и смъкна панталоните си.
Леле, мама му стара… Разбира се, той беше по-едър от мен, но в никакъв случай не бе чак такъв гигант. По принцип работата на диверсанта е противопоказна за хора с твърде атлетично телосложение, защото те много лесно могат да бъдат запомнени. А пък двама такива атлети — още повече. Да, момчетата бяха здравички и дори си помислих, че може би са спортисти… Общо взето, на вид Илияс изглеждаше като най-обикновен младеж със средно телосложение. Но органът му беше страшна работа! Как ли са го взели за диверсант с този атрибут? Та това си беше особен белег, да речем, в общата баня или на плажа. И изобщо беше недопустимо…
Но тъй или иначе, щом лелките видяха това нещо, веднага се предадоха. Илияс ги покори с размера си, който, между другото, започна да нараства пред очите им. Понеже момичето вече беше готово за употреба.
В очите на лелките проблясна ужас и двете се затресоха. А майката се разплака и взе да моли да не закачаме момичето и да се захванем с нея! Е, нямаше съмнение, че за нея това щеше да е по-добре. Но аз й обясних, че би било най-добре да отговори бързичко на въпросите ни и час по-скоро да се разделим. Но ако ми се стори, че не е достатъчно искрена, да не ми се сърди…