Да, явно обичаше дъщеря си, въпреки че се бе метнала на бащата. Тя ни отговори бързо и ясно и дори не се опита да увърта. Даже не скри за коженото палто. Мъжът й споменал, че тия дни щял да завърти една далавера и ако всичко било наред, щял да подари на дъщеря си кожено палто от норки.
Общо взето, в този случай нещата бяха ясни. Всеки военен би ви обяснил какви далавери може да върти един началник на строевата част в обединената групировка. Това е голям човек с огромни възможности. И затова активността на контраразузнаването беше напълно обяснима. За специалните служби строеваците и хората, които си имаха работа с артилерийското техническо въоръжение, винаги бяха обект на особено внимание.
Не се знаеше само по какъв повод го бяха арестували точно сега. Като истински мъж от Кавказ, полковник Руденко не посвещаваше жена си в своите работи. Затова всички въпроси по тази тема останаха без отговор и ако се съдеше по реакциите на съпругата, тя наистина нямаше никаква представа от неговите далавери и дори и през ум не й минаваше да се инати и да крие нещо. Просто обстановката не предразполагаше към неискреност.
В крайна сметка се сдобихме с абсолютно изчерпателна информация за всичко, свързано с личността на полковника, но не напреднахме нито на крачка към разнищването на проблема по нашия въпрос. И сега трябваше спешно да речна какво ще правим по-нататък.
— Маската — наредих на Илияс.
Той ме погледна и веднага разбра всичко. Очите му проблеснаха настървено и с три движения превърна тениската си в маска за лице. Не беше никак трудно — измъкваш ръката си от левия ръкав, макар че в момента нямаше значение от кой. Това просто беше навик отлятото, за да може дясното рамо да остане покрито, та ремъкът на оръжието да не го протрива. Сетне намъкваш фланелката на главата си, а прорезът на левия ръкав ти служи за дупка, през която да виждаш…
Проблемът се състоеше в това, че когато диверсантът работеше в самостоятелен режим на вражеска територия, категорично му бе забранено да носи със себе си маска. Защото, ако по време на обиск внезапно я откриеха, това означаваше, че сам се е издал. Но понякога се налагаше да работиш в такава обстановка, че беше по-добре да скриеш лицето си. Особено когато заснемаш себе си или партньора си, за да се отчетеш.
Извадих от джоба си една портативна цифрова камера, умело стилизирана като най-обикновен предмет за всекидневна употреба, и посочих с глава към жената на полковника.
Илияс ме погледна с недоумение и стрелна с поглед момичето, което лежеше, разчекнато, на дивана. Аз завъртях глава, показах му камерата и отново посочих към завързаната жена.
Илияс кимна бързешком, приближи се до нас, придържайки панталоните си, сграбчи жената на полковника за косите и я повлече към килима в средата на стаята.
Аз я ритнах лекичко в стомаха и тя истерично се разпищя. След това включих камерата и ясно изрекох:
— Отчет на групата „Трибунал на джихада“. Акция номер едно: семейството на полковник Руденко…
Не съм порнограф, нито някакъв си сладострастен извратеняк, затова ще пропусна подробностите.
Общо взето, ние постъпихме със съпругата и дъщерята на полковника, както постъпват войниците с всички годни за това жени по време на завземането на вражески град. Старателно заснех всичко това с камерата, а сетне и аз направих малко гимнастика с дъщеричката, докато Илияс снимаше. После Илияс смени Артур, та и той да се включи. Нали имах известни съмнения за него, които трябваше час по-скоро да бъдат опровергани…
Но Артур си го биваше, веднага се вписа в процеса и се справи добре. Общо взето, хубавичко се позабавлявахме. Вярно, момичето бързо изгуби свяст, та се наложи да го заливаме с вода. А когато го свестихме, изпадна във вцепенение и цялото удоволствие от насладата, която предизвикваше дивата природа на насилствения акт, приключи.
За сметка на това съпругата на полковника не съсипа кефа ни. Оказа се, че жената е издръжлива, заоблена и чувствена. Съпротивляваше се до откат, пищеше, стенеше и отчаяно се откопчваше от всички, които се покатерваха на нея. Трябваше да сме благодарни на полковника, че я беше възпитал толкова добре, та тя достави много приятни моменти на майсторите на военното дело. Ако зависеше от мен, щях да й издействам златен медал за организиране на развлечения за личния състав.
След това си похапнахме до насита, тъй като в кухнята имаше много вкусна храна, почистихме след себе си, обливайки чиниите с вряла вода, накиснахме ги в мивката и седнахме да чакаме. А преди това сложихме пост на площадката пред входа на къщата. Естествено, тази работа вършеше Артур.