Василий Иванович Крюков. На 27 години, ерген. Майор, временно изпълняващ длъжността „началник на разузнаването на N-ската бригада“. Не смееха да го назначат на длъжността, защото се твърдеше, че на вид изглежда твърде млад. А и изобщо си падаше малко хулиган… Имаше репутацията на заклет грубиянин и драка.
Потомствен сибирски ловец, майстор на военното разузнаване. Злите езици твърдяха, че бил мутант, виждал нощем и имал нюх на куче. Можеше безшумно да се движи по всякаква местност, да лежи по цели денонощия, без да помръдне, правейки се на пън, да разчита следи и тъй нататък… Изобщо беше Дерсу Узала военно производство.
В житейската концепция на Крюков липсваше точката, необходима за успешно издигане в службата. Вася не признаваше чинопоклонничеството и се отнасяше към хората единствено и само от позицията на човешкия фактор. Ако човекът беше достоен, макар и обикновен войник, Вася щеше да пие водка в компанията му и да си раздели последната консерва варено месо с него. А ако беше генерал, но простак и профан в сферата си, Вася тутакси щеше да му каже мнението си право в очите или просто да му тегли една майна. Общо взето, беше тежък случай.
Ако се подходеше към въпроса от официална гледна точка, Вася беше военен престъпник и абсолютен кандидат за групата „Н“[6], и то със склонност към самоубийство. Ето един факт от неговата биография…
В началото на 2002 година Вася бил обзет от желание да разкрие базата на неуловимия полеви командир Беелан Лтаев. Понеже проклетникът кой знае защо изобщо не искал да падне в ръчичките на нашите, но нанасял щети колкото половината от цялото чеченско войнство.
Разузнавачът дълго мислил и решил: „Дали пък аз да не попадна в плен?“. Спазарил се с момчетата от ремонтния батальон срещу една тарга водка, а те скрили едно от войничетата си и съобщили, че имат случай на самоволно напускане на частта. А Вася се преоблякъл в специалната униформа, сложил си синка под окото, издрал си бузата, взел една граната РГД и навлязъл в близките околности на планината. Изчакал двама мирни „селяни“ с натъпкани с провизии дисаги да тръгнат от селото по посока на дефилето, седнал на пътеката, дръпнал халката на гранатата и започнал да лее горчиви сълзи.
„Селяните“ се натъкнали на Вася, в течение на минута наблюдавали от храстите изблика на тази голяма човешка мъка и решили, че няма смисъл да стрелят, тъй като момчето и без това се кани да иде на онзи свят. А след това излезли от храстите и започнали да убеждават нещастника: „Не бързай, уважаеми, хайде да си поговорим, на ти питка със сиренце, похапни си малко…“.
Вася върнал с разтреперани ръце халката на мястото й, моментално изплюскал питката и преглъщайки сълзите си, разказал на добрите селяни страшната история за гаврите на скъперниците офицери, които прибирали войнишките заплати до последната копейка, и за нечовешките номера на злобните стари пушки… Това, че ги биели, как да е — бил свикнал вече с тая работа, но напоследък тия звероподобни изчадия съвсем се разпищолили и вече имали хомоориентация! Явно били пощръклели от скука похотливите кочове и пожелали да принудят юношата с нежна душа да такова… Как му викат? Абе, общо взето, да води неприсъщ за мъжете начин на живот.
Тъй че, вместо да живее по този начин, било по-добре да се взриви и да отиде на майната си.
— Недей с граната… — посъветвали го селяните. — Върви без граната. Отива на едно хубав място, там всички мъж, никой не обиди тебе…
И завели намереното момче в базата. Държали го две денонощия в зандана, разпитвали го най-подробно и го проучили чрез агентурата си. А наистина се оказало, че има такъв младеж, който се водел като самоволно напуснал частта си. Бил син на тракторист и доячка, пък цената на цялото съвкупно имущество на семейството му заедно с къщата възлизала на петстотин рубли. Сиреч нямало какво да вземат от него.
И те се зачудили какво да го правят. Тъкмо решили да го заколят, както си му е редът, но взели, че го попитали: „А ти какво можеш да правиш, момко?“. Оказало се, че момъкът е майстор по ремонтиране на артилерийско техническо въоръжение. Бил потомствен монтьор, мама му стара, роден в сянката на трактора и откърмен сред железните чаркове. И те му рекли: „Добре де, засега ще останеш жив, защото за такова момче винаги ще се намери работа. Но ти предлагаме дават[7]!“.
— Какво!!! На кого ще давам?! Вие ми обещахте, че няма да има нищо такова!
6
Група „Н“ — военни, които не бива да бъдат допускани до изпълнението на служебни бойни задачи. Садисти, сомнамбули, откачалки, самоубийци, страдащи от нощно напикаване и тъй нататък. Към края на службата си във войската такива бяха около 15 % от целия списъчен състав. — Б. а.