— Стига де, успокой се, защо непрекъснато мислиш само за това? Не искаш ли да приемеш исляма?
— Исляма ли? Ама там, в исляма, случайно да не тако-ват… Абе да не се забавляват с дупето?
— Не, уважаеми, не се притеснявай, ние тук не сме вашите стари пушки! Всичко е чисто по мъжки и няма никакви мръсотии… Ние сме сурови воини, а това е на-хубавата религия на света. Някой път ще хванем някой молла в долинката и той ще те просвети по-подробно. Е, какво ще кажеш?
— Защо не, може. Само такова… Страх ме е от обрязването на кожичката. Ще ми дадете ли една чаша водка?
— Ха-ха, ще пукнем от смях! Има време за тая работа, а засега се подготви. Живей, вниквай в нещата, учи езика, служи на общото дело. Ето ти един коран с превод, тренирай. Само че ще го правиш нощем. А сега грабвай инструментите и ходом марш да ремонтираш минохвъргачката!
И Вася заживял във вражеската база. Но не живял там дълго. Още през първото денонощие се ориентирал в системата за охрана и стигнал до извода, че няма да успее да избяга току-така. Налетял на нормални „духове“, които били добри войници. Тридесет процента от личния състав бодърствал непрекъснато, а в базата имало общо около стотина бойци. На четири пункта в околността й дежурели снайперистки двойки, а щом се стъмнело, включвали вносната техника за нощно виждане. Базата била разположена така, че всичко се виждало като на длан на километър наоколо и секторът за наблюдение на всеки пост бил прикрит от други двама наблюдатели. Общо взето, за да се елиминират три поста едновременно, заедно с Вася трябвало да има най-малко още четирима обучени бойци.
Само че при всички случаи се налагало да направи нещо. Все пак нямало как наистина да поправя минохвъргачките на „духовете“! Вася се ориентирал в местността, тъй като преди да се предаде в плен, назубрил наизуст картата на съответния район. „Наложил“ я към системата от координати и на втората нощ от сравнително по-свободното му пребиваване проявил склонност към суицид. Обяснявам за онези, които не знаят — в армията така се нарича самоубийството.
Нашият момък изчакал „кучешката вахта“[8], грабнал един чук, изпълзял от дупката си уж за да иде по нужда, промъкнал се до северния пост и се стаил.
В окопа, който се намирал на самия връх на превала, будували двама души. Единият съзерцавал местността през прицела, а другият се забавлявал да прихваща радиообмена с радиостанцията си „Кенууд“[9]. Постовете се свързвали помежду си на всеки точен час, както Вася забелязал още преди това, тъй че разполагал с доста време.
Вася се промъкнал в окопа и тутакси нанесъл два по снайперистки точни удара с чука, тъй че само черепите им изпукали. Разсъблякъл униформите на изстиващите трупове в тъмното, екипирал се с тях до горе до долу, а от единия свалил само обувките[10], които му били едва с един номер по-големи.
Така вече можело да се живее. Разузнавачът се огледал с помощта на вносната техника за нощно виждане и преценил ситуацията. По една трета от секторите на източния и западния пост влизали в сектора за наблюдение на северния пост. Явно командирът на „духовете“ бил грамотен човек и много добре обмислил всичко. Тъй че, докато раздърмониш единия пост, другият задължително щял да вдигне тревога.
Вася въздъхнал тежко. Да, разбира се, можело да се живее, но не много дълго… До следващия радиообмен.
— Ченгела вика тридесети — обадил се Вася в ефира на честотата на началника на артилерията на групировката.
Прицели се в местността…
И посочил координатите на базата по ориентация с точност до десет метра.
— Удари с всичко възможно, с насочен огън, без пробна стрелба. Координатите са точни.
— Я си го заври в устата! — реагирал съненият артилерист с пълно основание. — Навъдили се тука разни…
Реакцията му била съвсем оправдана, тъй като всеки можел да се майтапи в ефира. А за мисията на Вася знаели единици, тъй като се страхували информацията да не изтече.
— Обадете се в разузнаването и поискайте потвърждение - примолил се Вася. — Само че по-бързо! Всеки момент могат да засекат честотата, ако вече не са го сторили. Моля ви, размърдайте си по-живо задниците!
— Ама това май наистина си ти? — Артилеристът не се обадил никъде, но изпаднал в известно съмнение, тъй като радиостанцията естествено деформирала гласа, но интонацията и стилът на говор му се сторили познати. — Я кажи още нещо.
— Размърдайте си задниците! — изсъскал разярено Вася.
— Всяка секунда е скъпа! Не ме карайте да мисля, че артилерията е гъзът на групировката!
9
"Духовете" непрекъснато подслушват нашите честоти и от скука често си бърборят с нашите свързочници. Като им казват нещо от сорта на: „Ей, руснако, предай се, приеми исляма. Или си отивай вкъщи… Няма защо да висиш тук за тия дребни грошове“. — Б. а.
10
Според правилата събуват обувките на пленниците и им дават някакви парцалаци, за да си омотаят краката, а понякога не им дават абсолютно нищо. Това не е мародерство, а разумна необходимост. Защото в такъв вид дори най-печеният рамбо е наполовина инвалид, понеже може да се движи из планината само със скоростта на костенурка. — Б. а.