А сега да кажем няколко думи за „комшиите“. Информацията не е много, но в нея има някои характерни моменти…
Сергей Александрович Кочергин, старши лейтенант от Плавно разузнавателно управление. Изглеждаше най-малко на двадесет и седем години, ала в действителност младежът съвсем наскоро навърши двадесет и една. Порасна момчето. Следваше задочно в Московския държавен институт за международни отношения. Произхождаше от семейство, което принадлежеше към столичния елит. Естествено, беше ерген.
Плюсове: говореше свободно чеченски, английски, арабски и фарси. Владееше прекрасно ръкопашния бой и стрелбата. Познаваше компютъра до съвършенство. Изобщо беше полезен младеж. Имаше два минуса. Единият, който не беше нищо особено, се изразяваше в това, че пребил двама полковници от ведомството си, които уж оскърбили никакъв негов колега. А другият, който беше безподобен, бе свързан с факта, че според оперативната информация беше хладнокръвен и пресметлив убиец. Говореше се за някакъв мъгляв московски епизод с десетина трупа от меченски произход. Епизодът беше станал преди две години, официално не фигурираше никъде, но информацията съществуваше.
Още докато бил цивилно лице, попаднал в плен в базата на Умаев-младши, на Итумкалинския превал. И отново според оперативната информация, макар че нямаше регистрирани факти, организирал и оглавил бягството на петнадесет пленници, вследствие на което малкият отряд на Умаев бил напълно унищожен. За него не се знаеше нищо друго. Не беше ясно защо, макар и толкова млад, вече бе станал строеви офицер, въпреки че не бе завършил висше образование.
И накрая — Елизавета Юриевна Василиева. Родена в Санкт Петербург. Капитан от Федералната служба за сигурност. На двадесет и седем години, вдовица. Мъжът й полковник от Федералната служба за сигурност, бе загинал по време на изпълнението за специална задача в края на Първата чеченска война. Нямаше деца.
Беше специалист по радиоелектроника и по устройства за видео-, аудио- и визуален контрол, разбирай — шпионска техника… Владееше английски и разговорен чеченски, знаеше доста добре турски и азербайджански. Беше удостоена със сребърен медал за стрелба от Северозападното управление, беше и майстор на спорта по биатлон. Хобито й бе китайска философия, ушу и макраме.
Според оперативната информация беше изпратена на заточение в отряда заради това, че бе нанесла тежки телесни повреди на прекия си началник. Въпросният пряк началник май бил обзет от дива страст към Лиза и по време па командировка се опитал да се възползва по неправилен начин от служебното си положение. Такива неща се случваха често, когато си далеч от семейството, в чужбина, а до теб се подвизава някое симпатично момиче, разхожда се изкусително, поклаща бавно бедра и те провокира с присъствието си…
Само че при тях нещата не се получили. Умислената Лиза не се отнесла с нужното разбиране към щенията на началника си. И простреляла прекия си шеф в слабините. Със служебното си оръжие. Три пъти. И както твърдял потърпевшият, направила това без какъвто и да било намек за скандал. Усмихвайки се замислено и вперила замечтан поглед в далечината. Ей такава кротка палавница си беше тя!
Та ето какви прекрасни хора бяха събрани в отряда…
Вероятно сами се досещате, че командирите и началниците им с радост биха проводили тия тихи ангели в някаква безкрайна командировка. И естествено, никой дори не предполагаше, че тази сбирщина би могла да даде някакви положителни резултати.
Освен „основна група“ в отряда имаше и група за подсигуряване. Това бяха прапоршчиците Подгузни — двамата братя Фьодор и Демян, които завеждаха домакинската част. Имаше и един щатен шофьор — Григорий Гвозд, но заради хронично пиянство го изгониха обратно в частта му. А съвсем наскоро мястото му зае един боец на Вася — Саня Жук, който през цялото това време возеше отряда на бойната разузнавателно-патрулна кола. След уволнението си от редовна служба Саня дори не се прибра вкъщи, а веднага подписа договор като наемник и остана в отряда. И без това вкъщи щеше да му е скучно, тъй като живееше на село, където всички от сутрин до вечер пиеха шльокавица и крадяха. А тук можеше да спечели малко парици…
Като цяло специалният представител Витя, разбира се, полагаше такива старания единствено и само заради себе си. И цялата кипяща дейност, която организираше, в крайна сметка работеше само за вдигането на собствения му рейтинг.
Но резултатите надминаха всички очаквания…
За начало отрядът разкри една резидентска мрежа, залови самия резидент, изобличи високопоставения предател в нашите редици и унищожи цяла банда от преминали на противниковата страна военни, които работеха за сриването на репутацията на федералните сили[11]. А началството изпадна в транс, защото никой не очакваше такава енергичност от каймака на войсковите и ведомствените „нарушители на реда“.