Последва двумесечен период на застой, през който забравиха да разпуснат отряда. Просто не им остана време да го направят, тъй като си имаха по-важна работа.
Малко по-късно нашите юнаци обезвредиха една сериозна компания, която се занимаваше с масовата подготовка на шахиди. Тя се оглавяваше от един много печен международен терорист с огромен стаж. Ала колкото и да е Странно, те го заловиха жив и на това отгоре успяха да предотвратят мащабни терористични актове в редица кавказки градове…
Сетне последва една много гръмка история, която напълно оправда името си, тъй като там се взриви всичко. Отрядът взе активно участие в ликвидирането на елитния отряд от вражески сапьори „Дашо гов“, което в буквален превод означаваше „Златен тътен“. Той представляваше нещо като сборен отбор, създаден с цел да провали чеченския референдум, и се оглавяваше от легендарния ас на взривното дело на име Шах.
Последната специална акция, записана в бойната сметка на отряда, беше ликвидирането на терорист номер две според списъка на Съюза на независимите държави, а сетне и спасяването на първата дама на Руската империя. Вярно, никой не им каза „благодаря“ за това, но фактът си беше факт — те го ликвидираха и я спасиха.
А после възникнаха някои обстоятелства, в резултат на които почти насила накараха отряда да излезе в отпуск в пълен състав. Но тези негодници не бяха научени да почиват като нормални хора и затова отново се забъркаха в някаква съмнителна история. Слава богу, всичко свърши добре. Оказа се, че този път бяха ликвидирали когото трябва и дори се сдобиха с благодарност от редица много високопоставени хора[12].
След тези резултати въпросът за разформироването им вече не стоеше. Витя потриваше ръчички и чертаеше грандиозни планове, а отрядът продължаваше да пребивава във висящото положение на временния си статут. Витя категорично отказа предложението въз основа на отряда да бъде създадена разширена щатна структура. Защото като опитен апаратчик много добре знаеше, че такава структура моментално ще бъде преподчинена в съответствие с ведомствената си принадлежност и най-вероятно ще мине под крилото на Федералната служба за сигурност. А нашият куратор отдавна поддържаше ревниво-конкурентни отношения е чекистите, по формулата „кой кого ще надвие“, но това не беше най-важното. Кураторът ни просто не искаше да се разделя е удобния инструмент, от който той всъщност се възползваше еднолично, за да осъществява амбициозните си планове.
Мотивацията на отказа му беше проста и изчерпателна. По принцип ние сме събрали в отряда отявлени негодници, които все още не са изгонени от армията единствено заради високия си професионализъм. Докато те са малко на брой, явлението е напълно търпимо и управляемо. Но ако станат повече, не отговарям за последствията. Освен това антитерористичната операция всеки момент ще приключи и ние отново ще ги изпратим там, откъдето сме ги взели. И тогава нека да напуснат армията и да се пръждосат на майната си или да продължат да късат нервите на своите командири…
Пръв на местопроизшествието пристигна помощникът па оперативния дежурен.
Всичко започна с това, че телефонният номератор най-неочаквано замлъкна. А това беше основният работен орган в звеното за свръзка „щаб — поделения и дивизия — външен свят“.
— Много нагли са станали тия изроди… — отбеляза дежурният и изпрати помощника си да набие канчетата на всички, които се намираха там.
След което помощникът на дежурния, който беше опитен прапоршчик от тила, откри в сградата за свръзка осем група… Ала той не изпадна в шок, а организира нещата както трябва. Извика оперативния работник по радиостанцията и вдигна на оръжие всички звена от бойния състав, без да им съобщава причината, тъй като нямаше защо да всява паника, първо трябваше да разберат какво е станало. Сетне се обади на началството от централата, като го помоли да дойде и да види…
В момента, в който отрядът пристигна там, центърът за свръзка беше отцепен от един взвод със специално предназначение и на разстояние един изстрел наоколо нямаше пито един излишен човек. Присъстваха само хора, пряко ангажирани със случая.
А пряко ангажирани със случая бяха: командирът на дивизията, военният прокурор на гарнизона, помощникът на военния прокурор, началникът на центъра за свръзка, началникът на медицинската част на дивизията и заместник-началникът на специалния отдел майор Феоктистов, когото извикаха от къщи. Той живееше в общежитието на територията на градчето на дивизията…