Всички седяха на площадката пред сградата на центъра {а свръзка и съсредоточено пушеха. Вече беше паднал здрач, но очертанията на лицата им все още можеха да се различат. И според впечатлението, с което остана Иванов, тези очертания бяха изключително строги и недружелюбни, а някои дори и враждебни. Всъщност причините за това бяха съвсем очевидни — нищо лично, просто обстоятелствата се бяха подредили така…
На местопроизшествието все още нямаше никакви оперативни групи. Бяха допуснали само медицинското лице, за да потвърди факта. Под надзора на прокурора медицинското лице обиколи помещенията, извърши оглед и обяви:
— И осемте са мъртви. Имат прободни рани в сърцето.
— Право в сърцето ли? — не повярва прокурорът. — И само прободни рани ли имат? Нямат ли прорезни или рани от куршуми?
— Точно така — потвърди началникът на медицинската част. — Учудващо е, но всички са промушени отпред! За свързочниците е обяснимо, те са военна интелигенция. Само че какво са правили хората от специалните служби? Та те са здрави и силни мъже, обучени са специално и са въоръжени. Това е някакъв абсурд! Или изобщо не са се съпротивлявали, или хората, които са ги такова… Абе, общо взето, явно са били просто някакви майстори на художественото клане…
Тази глупава шега можеше да се оправдае с възбуденото му състояние, тъй като, макар да беше лекар, все пак насреща му имаше осем трупа, а тук не се водеха бойни действия и градчето уж беше мирно…
На пръв поглед ситуацията изглеждаше много Странно, защото в града и околностите му вече с пълна сила се вихреха операциите „Залавяне“, „Гастрольор“, „Обръч“ и тъй нататък, а командирът на дивизията и военният прокурор все още не докладваха нищо на инстанциите. Макар че по принцип бяха длъжни да съобщят веднага, както бе прието да се прави, когато има извънредно произшествие от такъв мащаб.
Да не би тези мъже да бяха саботьори?! Не, не си мислете такива лоши неща. Тези бойци си бяха съвсем правилни и вършеха всичко както трябва. Но преди да докладват, беше нужно да съберат цялата изчерпателна информация по темата. Защото съобщението „при мен има осем трупа“ неизбежно щеше да предизвика цял порой от въпроси от страна на високопоставеното началство — как, откъде, защо, при какви обстоятелства?! Тъй като, припомням, това не беше военна зона, а мирен град. И ако не можеш да отговориш поне на един от тези въпроси или ако опишеш нещата неправилно, можеше да се лишиш дори от пагоните си. Тъй де, за какъв дявол ни е такъв командир или началник, който не владее обстановката на територията си и мънка нещо за някакви неизяснени обстоятелства?!
Но след като съберяха информацията, също не биваше да бързат. Понеже в такива случаи страшно много неща зависеха от правилното й поднасяне. Трябваше много добре да обмислят кои факти да изтъкнат, върху какво да акцентират и какво да оставят на заден план, маркирайки го само г. щрихи. Защото, ако поднесеш неправилно информацията, също можеш да останеш без пагони. Ето колко строго стояха нещата. А на всичкото отгоре разправяха, че нашето началство се ояждало като попско дете на задушница! Но аз най-компетентно ще ви съобщя, че инфарктите, инсултите и други апокалиптични неблагополучия сред военното началство и шефовете в силовите ведомства стават два пъти по-често, отколкото в управленческите звена на цивилните организации.
Така че началството не бързаше да докладва и очакваше чудотворната поява на полковник Иванов. Защото вече бяха разбрали, че Братковски се е обадил на втория контролно-пропускателен пункт и е наредил да пуснат при него полковник Иванов с хората му и превозните им средства. Сетне въпросният полковник си е тръгнал, а след известно време всички в центъра за свръзка измрели. И те бързо установили кой е този Иванов, тъй като в дивизията имаше хора, които познаваха полковника лично, както и кои са някои от членовете на отряда. Само че никой тъй и не бе разбрал какво точно е правил тук Иванов. Понеже той уж би трябвало да се намира в Ханкала и да се занимава с оперативна работа сред местните хора…
И тъй като началството не вярваше особено в чудеса, веднага щом стигна до информацията за Иванов и отряда, цялата дивизия беше вдигната накрак. Оказа се, че докато нашите славни момчета са се придвижвали от улица „Юбилейна“ насам, петнадесетина военни вече ги издирваха из целия град по бегли външни белези. А за всеки случай бяха дали приблизителни ориентири за тях и на милиционерските постове, ако случайно се натъкнат на хора от отряда…