В този момент всички се спогледаха почти едновременно, тъй като все пак бяха хора от една система и мислеха в синхрон. И им хрумна едно толкова невероятно предположение, че до един завъртяха глави и изразиха на глас недоумението си по различни начини.
— Я стига, това са глупости…
— Не, това е пълен абсурд…
— Хъм… Само това ни липсваше…
Значи излизаше, че Руденко е внедрен, така ли?! От кого и с каква цел вече беше друг въпрос. Само че преценете сами как изглеждаха нещата — живеел си спокойно, имали добро мнение за него, издигал се стремглаво в кариерата… Вярно, не беше ясно откъде разполагаше с абсолютно невероятните за един военен доходи, но това не беше чак толкова важно и можеше да се обясни по някакъв начин…
А ето че изведнъж злият Иванов залавя полковника и се започва… Тримата — заедно с дагестанците, които бяха негови съучастници и в това нямаше никакво съмнение — бяха избили осем души в центъра за свръзка! Не стига това, ами на всичко отгоре се бяха погаврили със собственото му семейство и също го бяха изтребили докрак! И как би могло да се обясни всичко това? Дори Руденко да беше три мъти враг на народа, не би трябвало да допусне да се отнесат така със семейството му. Такова нещо би могло да хрумне само на някой неизлечим психопат или на човек, за когото това семейство е било съвсем чуждо… И кой беше Руденко след всичко това?!
— Ху ар ю, колонел Руденко? — промърмори замислено Иванов.
— Да, между другото, колонел — сепна се военният прокурор. — Преди да докладвам горе, бих искал да уточня няколко въпроса по вашата оперативна дейност за издирване. Те не са нищо особено, не са трудни и имат чисто формален характер…
Полковникът видимо посърна. Защото хранеше известна надежда, че в суматохата ще забравят да го попитат за това и докладът горе ще мине, без да се споменава, че отрядът изобщо е взел някакво участие в тази история. А пък тук, на място, можеха да се споразумеят помежду си, без да вдигат излишен шум и без да ангажират високопоставени покровители…
Но това не се случи. Прокурорът се оказа неприятно съобразителен и педантичен до безобразие.
Въпросите наистина бяха простички, почти едносрични и изискваха същия тип отговори. Чия заповед са изпълнявали? Какви правомощия имат? Кой е наредил:
— да се наблюдава тайно Руденко и домът му;
— да се подслушват телефоните;
— да се арестуват Руденко и другите граждани и да се вкарат в ареста;
— да се извършат първите действия с характер на дознание, и по-точно да се разпитат Руденко и другите двама граждани;
да се обискират вилата и домът на Руденко…
Иванов не биваше да лъже, защото щяха да докладват на инстанциите и след това всичко задължително щеше да бъде проверено. А както се досещате, откровените отговори нямаше да се харесат на нито един прокурор на света.
— Един момент… Не, това специално поръчение можете да си го заврете където искате, защото то няма никаква законодателна сила… Какво, да не намеквате, че сте вършили всичко това по собствена инициатива и на своя глава?!
— Не, не бихме искали да е така, но, уви, излиза, че нещата изглеждат точно тъй… Ала вие много добре знаете как става всичко у нас. Понякога оперативната необходимост диктува строгите си условия и се налага да прекрачваме някои прави и норми…
— Да, когато става дума за „някои“ правни норми, това е разбираемо. Много добре знаете, че и ние често си затваряме очите за такива неща. Иначе всичките ни оперативни служби отдавна да са отишли по дяволите… Само че тук иде реч за всичко накуп, от начало до край! Вие нямате нито една заповед за всички ваши дейности, които изброих преди малко! Става дума за превишаване на служебните правомощия, за грубо нарушаване на всички разпоредби за провеждането на оперативна дейност за издирване, за незаконен арест, за нарушаване на конституционните права на гражданите, за извършване на незаконни следствени действия по ваша лична инициатива… И изобщо с коя част сте мислили, когато сте се заловили с всичко това?
— Мислехме как най-ефективно да изпълним дълга си
— позволи си Иванов малко да поразкраси нещата по тази точка. — Разполагахме с информация, че Руденко изобщо не е човекът, за когото се представя. Не мога да ви кажа всичко и вие, естествено, разбирате това…
— Но ние виждаме резултата от изпълнението на този наш дълг — отбеляза иронично прокурорът. — Разбира се, аз не твърдя, че това сте го направили точно вие, защото ще има разследване… Но резултатът си е резултат! Има единадесет трупа! Бива си я тая работа, страхотно сте изпълнили дълга си! Дори и този ваш Руденко да е бил шпионин, в което аз много се съмнявам, в резултат на вашите дърварски действия в момента той и съучастниците му са па свобода. И таз добра, страхотно сте действали…