— Но кой би могъл да предположи…
— Не се оправдавайте, полковник, това изобщо не ме засяга. Началството ви ще оценява вашата работа според заслугите ви. А за мен най-важното в тази ситуация е спазването на законността. А със законността при вас, уважаеми, цари пълен провал…
Иванов нямаше как да отрече това. Наистина бяха получили специално поръчение, което им даваше право да действат тайно само в самата система, което включваше негласен разпит на военни, имали по един или друг начин служебни контакти с Руденко. Ала по време на работата малко се бяха поувлекли. Пък и това би могло да се оправи някак, защото преследването, арестът и незаконният обиск си бяха просто детски лудории. Само че при тези забавления се появиха единадесет трупа и сега всичко това щеше да се оценява от съвсем различни позиции…
На този етап трябваше да забравят за подкрепата на високопоставения си покровител. Защото да се позовават на специалния представител, без предварително да са обсъдили с него този въпрос във всичките му подробности, беше не само безполезно, но и опасно, тъй като Витя страшно мразеше някой да го злепоставя и безмилостно си отмъщаваше за това.
— Оставате тук и чакате решение — разпореди се командирът на дивизията. — След като докладваме, ще се разправим и с вас. Всъщност извинявам се, ще приключим и с вас… Пу да му се не знае… Абе, искам да кажа, че ще вземем окончателно решение и за вас. Можете да отидете в столовата, там ще ви почерпят с чай…
Не им се наложи да чакат дълго, тъй като „приключиха с тях“ буквално за четиридесет минути.
Командирът на дивизията, прокурорът и местният главен чекист, който все пак не се сдържа и пристигна, докладваха на инстанциите и те моментално получиха първите задочни целувки. Обещаха им в най-скоро време да станат обект на още гю-осезаеми ласки, а формите на някои от тях звучаха направо крайно извратено. В смисъл че утре сутринта от Москва щеше да пристигне със самолет обединена следствена хрупа на Главната прокуратура, Федералната служба за сигурност и Министерството на вътрешните работи, тъй като при нас вътрешните войски бяха на негово подчинение.
Деянието бе класифицирано предварително като терористичен акт, а окончателното му название щеше да постави следствието. Обявиха за издирване Руденко и съучастниците му, които бяха определени като терористи, свързани с взрива на мотрисата на гарата между Подкумок и Ессентуки, извършен на 3 септември. Иванов не сметна за необходимо да им предоставя видеоматериалите, тъй като те и без това бяха некачествени, понеже бяха заснети от голямо разстояние и не вършеха работа като ориентири. Той просто им съобщи външните отличителни белези на заснетите лица и посочи евентуалната връзка между тях и ченгетата, които закриляха дагестанските шофьори на тежкотоварни камиони.
С Руденко постъпиха малко по-лоялно. Той бе обявен за издирване не като престъпник, а като ветеран от бойните действия, който страда от временно умопомрачение и ретроградна амнезия с мания за преследване и по тази причина е опасен за обществото. В това състояние внезапно можели да му се привидят някакви врагове и да започне безпричинно да стреля. Затова, ако го открият някъде, трябвало веднага да се обадят и да не рискуват безсмислено…
А за негодниците, заради които се бе случило всичко това, се разпоредиха простичко и безапелационно: да бъдат разоръжени и арестувани. До приключването на следствените действия.
Както сигурно сте се досетили, негодниците бяха Иванов н неговият отряд. Още повече че нямаше защо да ги издирват, те им бяха подръка и направо можеха да ги арестуват.
— Благодаря ти, родино, за всичко! — издекламира Вася Крюков с драматична тъга, докато предаваше оръжието си на оперативния дежурен. — Ти винаги си обичала своите деца… В различни пози.
— И без никакви контрацептиви — додаде Костя Воронцов. Сетне, от позицията си на стар познат, направи забележка на оперативния дежурен: — Митя, я се подписвай по-четливо. После ще кажа, че точно на теб сме предали оръжието си. Понеже ви знаем какви сте, сетне не можеш да му хванеш края…
А по това време вече бяха докарали в дивизията Костя и Лиза, благодарение на нареждането на местния главен чекист. И дори нищо не им отнеха. Между другото, тласкан от най-добри подбуди, Иванов беше връчил на Костя спътниковия телефон за извънредна връзка със специалния представител и по този начин здравата накисна психолога. Милиционерите, които пристигнаха на местопрестъплението, не му обърнаха никакво внимание, но появилите се след тях чекисти моментално се хванаха за него. Откъде един обикновен военен можеше да има толкова луксозен апарат? И за какъв дявол му беше? И дали след всичко това той наистина беше просто един обикновен военен?