Костя бе принуден да вложи целия си запас от академична мъдрост, за да докаже на придирчивите момчета, че той наистина е най-обикновен военен, а апаратът не е негова собственост, а инвентар, който му е предоставен за оперативна дейност. И изобщо не се знаеше как щеше да свърши всичко това, ако на мястото на Костя, който бе майстор в провеждането па преговори с престъпници, бе, да речем, Петрушин, дето пък беше майстор по ефективното унищожаване на живата сила на противника. Понеже е знайно, че той ужасно мразеше тъпи въпроси и не се обременяваше с нормите за прилично поведение, когато някой не му допадаше…
И тъй, дежурният прие оръжието на отряда срещу подпис, сетне ги нагостиха с вечеря и ги заведоха в центъра за свръзка…
— Какво значи това, да не е някаква шега? — попита мрачно Иванов, докато наблюдаваше как войниците внасят в сградата на центъра за свръзка матраци и одеяла.
— Имаме заповед да ги донесем тук — обясни дежурният.
— Е, Митя, това е направо страхотно! — одобри Костя.
— Виновните да стоят на едно място с труповете. Това за наказание ли е? Добра идея!
— Стига де, какви трупове! — На дежурния му беше неудобно, защото във всички тези действия нямаше нищо приятелско. — Труповете са запечатани. В смисъл че специалният отдел е запечатан. И телефонната централа е запечатана. Там двама души стоят на пост. А тук, в коридора, има още четири празни кабинета. Там е топло, има много място, а пък аз ще наредя да ви донесат телевизор. Да не си помислите нещо лошо…
— Престани, Митя — изпухтя Петрушин. — Да не би да не разбираме за какво става дума? Службата си е служба…
Общо взето, те се настаниха не много комфортно, но положението беше търпимо и можеха спокойно да пренощуват. Под прозорците им стояха бойци от специалните части, а в коридора имаше двама души на пост — един строг боец с радиостанция бе застанал пред входа на стаята с телефонната централа и още един не по-малко строг боец стоеше пред вратата на специалния отдел. Свързочниците бяха свалили решетката от прозореца и минаваха през него, а помещението им беше препречено с дървени прегради към антрето и апаратната, където беше самото местопрестъпление…
А в тази ситуация най-трогателно изглеждаха служебните заповеди. Смяната получаваше тези заповеди точно под прозорците на кабинетите, където бяха настанени нашите момчета, така че всичко се чуваше. А сред всевъзможните нареждания имаше и разни многообещаващи изрази… Ето и някои извадки: „…застъпи на дежурство за охраняване и отбрана на местопрестъплението със задачата да не се допуска… В случай на опит за бягство от арестуваните да се стреля без предупреждение…“.
— Супер — оцени репликите Костя. — Това вече е по нашенски. Това си е чиста проба военен хумор.
— По принцип няма нищо сложно — отбеляза съвсем сериозно Петрушин. — Не предадохме ножовете си, тъкмо ще ни свършат работа. Двамата с Вася ще издушим целия караул за две минути и никой даже няма да гъкне.
— Това е хубава идея — одобри Вася. — Може би не бива да седим тук и да чакаме, докато…
— Вие да не сте полудели? — погледна ги с укор Иванов.
Проявете малко търпение, след един час нещата ще стоят по съвсем различен начин. Костя, седни тук, трябва да помислим как ще е най-правилно да поднесем материала…
Специалният представител за Южния федерален окръг изненада Иванов още по време на началната им среща.
Първо, защото беше млад. Само на някакви си тридесет и няколко години, а беше издрапал толкова нависоко. Беше стъпил на много здрава почва и ако се съдеше по отзивите за него, щеше да стигне далеч.
Второ, защото беше страшен хулиганин и циник. Не робуваше на никакво чинопоклонничество, оценяваше хората само по деловите им качества и смяташе генералитета и висшето чиновническо съсловие за камък на шията на прогреса и за отживелица от времето на застоя. А и мислеше толкова свободно, че всеки военен, възпитан в традициите на зрелия социализъм, направо се втрисаше!
Трето, беше конкретен до безобразие. Нали знаете как са свикнали да говорят в нашата армия? „През изтеклия период е проведена всеобхватна и мащабна работа за изкореняване и стабилизиране, изработена е методика за усъвършенстване, разширяване и активизиране…“ Или по следния начин, малко по-приземено: „По време на въоръжен сблъсък с бандитско формирование, наброяващо около четиридесет души, бяха унищожени около десетима чеченски бойци, останалите са разпръснати, а загубите от страна на федералните сили са незначителни. На мястото на въоръжения сблъсък са открити огромно количество гилзи, два простреляни калъфа на РПГ-26, два автомата и два трупа на чеченски бойци. Открити са също така многобройни следи от кръв, окървавени бинтове и следи от влачени по тревата тела, което позволява да се твърди, че останалите убити чеченски бойци са били изнесени от бойното поле…“.